Живял някога един мъж. Веднъж му се наложило да прекоси обширно поле. Той вървял дълго и страшно се изморил. С последни сили се строполил на земята и рекъл на Бог:
-Господи, кръстът, който нося, е прекалено тежък. Не мога да продължа напред!
Поучителна притча за мисията ни на земята
-Добре, сине. В такъв случай се откажи от своя кръст и си избери някой друг от кръстовете, които се крият зад тази врата.
Измореният мъж се отказал от своя кръст и отворил вратата, зад която го чакали най-различни други кръстове. Разгледал той всички и забелязал, че те са много големи. В крайна сметка се спрял на едно много малко кръстче, което стояло встрани от другите.
-Избирам да взема този кръст! -рекъл човекът.
-Но, сине, това е точно кръстът, който ти тежеше и от който ти се отказа преди малко! -изненадал се Бог.
Когато животът ни сблъска с трудности, струващи ни се непреодолими, можем да погледнем какви са проблемите на другите. Именно тогава ще видим, че нашите премеждия са много по-малки и ще осъзнаем колко по-щастливи сме.
Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.
Притча за истинската сила на любовта
Поука е урок, извод, заключение които се извличат от дадена история или събитие. Може да се разглежда още като наставление или съвет. Среща се като израз извличам си поука. Някои примери за поуки са По-добре късно, отколкото никога, Не съди за книгата по корицата, Посрещай по дрехите, изпращай по ума и много други. Поуките се срещат много често в детската литература – приказки, басни и разкази.
Разказът е кратък повествователен жанр, в който се описва отделна случка. Лесно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.
Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичния разказ. Началото на този разказ поставя Любен Каравелов („Дончо“, „Мъченик“, „Неда“). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време – Георги Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Дончо Цончев, Васил Попов, Йордан Вълчев, Георги Марковски, Ангел Г. Ангелов, Стефан Кисьов, Деян Енев, Людмил Станев, Людмил Тодоров, Кристин Димитрова, Здравка Ефтимова и други.
Източник: sanovnik.bg