Не мога без театъра, страхувам се заради пандемията, но въпреки възрастта ми излизам от време на време на сцената, казва любимецът на публиката Славчо Пеев, който и на 81 години продължава да играе в Сатиричния театър. Той споделя, че е притеснен за бъдещето на професията и се надява коварният вирус, сковал и театралните сцени, да отмине по-скоро. Пеев се вълнува от горещите събития на политическата сцена у нас, но казва, че не иска да заема крайна позиция в тази ситуация. „Трябва да си останем артисти. Това е“, добавя той в интервю за retro.bg.
Г-н Пеев, в държавата ври и кипи. Какво е вашето отношение към протестите и как ще коментирате факта, че имаше и овесени бесилки на площада?
Не знам какво да ви кажа. Нещата излязоха извън контрол, не е нормално това. Аз съм протестирал 1994 г. И ние бяхме само на площад „Александър Невски“. Там беше палатковият лагер. Колкото до бесилките, това много ме притеснява. Какво значи?! Това вече е в повече.
Какво мислите за евентуални предсрочни избори?
Защо предсрочни? Те редовните избори си идват. Не виждам смисъл от друго.
Надигна се вълна от недоволство заради блокирането от протестиращи на възлови кръстовища в столицата, което пречи на нормалното придвижване на софиянци…
Много е тежко. Но това е работа на протестиращите и работа на полицията. Както решават те. Аз не мога да имам мнение. Сега бях в театъра и тъй като не съм с кола, обикалях доста с два-три превоза, за да стигна до Сатирата.
Но аз не искам да коментирам политиката. Знам обаче, че нашата професия, нашата работа е в пълен цайтнот, просто нямаме изход. И не знам дали ще имаме скоро. Хората са притеснени заради пандемията, не знам кога ще се завърнат в театъра. Сега имаме 2-3 представления, които се въртят, но заради предпазните мерки – да се сяда през един стол в салона и т. н., просто е много трудно за театъра. Аз играя в спектакъла „Да, господин премиер“, но сега зрителите сядат през стол и много се притесняват. Салонът ни е за около 500 човека, а сега има двеста и няколко души. Публиката трябва да са с маски, ние, актьорите сме без маски, но спазваме някаква дистанция и това е.
Вие сте на 81 години – възраст, в която трябва много да се пазите, не се ли страхувате да излизате на сцената?
Страхувам се, но как да се пазим на сцената?
Мислили ли сте да откажете да играете в тази ситуация?
Никога. Вижте какво – аз съм играл с 40 градуса температура, играл съм в такова състояние, при което лежа три дена и трябва да продължавам да лежа, ставам и отивам в театъра. Затова просто не знам как да реагирам на всичко, което става. Страх ме е за нашата професия. Аз съм на години, може да не става дума за мен, но за колегите и въобще за театъра… Хората са навън и не влизат в театъра. Трудна работа. А ние ще се правим, че работим… Нашата професия иска спокойствие, иска зрителят да дойде настроен да гледа театър, да не го притеснява нищо. Не знам, не знам.
Тоест, готов сте да рискувате, но само и само да сте на сцената?
Да. Нали го правим за хората. Ако има публика – как няма да играеш. Ние, актьорите, когато сме зле физически, щом се качим на сцената, и ни няма нищо. И на мен се е случвало, и на колеги. Свършва представлението и пак си болен.
Каква е атмосферата в Сатиричния театър сега?
Много добра. Само че проблемът с пандемията ни пречи, нещата не са пълноценни. В момента в трупата сме в прекрасни отношения, държим един на друг, държим се и това е. Радвам се, че играя от време на време в Сатиричния театър, че имам за директор Калин Сърменов, добре, че той дойде в този театър, че да стане театър. Да е жив и здрав! Защото Сатирата беше тръгнала по един път срещу зрителите. Калин е много наясно със зрителския интерес, с това, което трябва да се прави днес. Това е един човек от Днес. И това е много важно за един Сатиричен театър. На хората им се работи, искаме да мине тази пандемия и това е.
Актьорите са сред най-засегнатите финансово от пандемията, вие сте пенсионер, как се оправяте с бита?
Моята пенсия е 350 лв. Аз съм благодарен на ръководството на театъра в Дупница, тъй като съм там на щат като главен художествен ръководител. Така че засега някак си се оправям. Това е истината. Ако се закриват театри обаче, не знам. Имам дъщеря, син, внуци. Те се грижат много за мен, за което съм страшно благодарен. В най-тежкото време, когато си бяхме по къщите, ми помагаха и колеги. Мариан Бачев например, който ми взе акъла – той ми носеше храна. Е, синът ми също, разбира се. Не ме оставиха. Казах си тогава, че имам близки хора.
Как се пазите от коронавируса, при положение че понякога играете на сцената?
Гледам да не контактувам много с външни хора, слагам маска в трамвая, в обществените заведения. И се моля да не се случи нещо. Да, излизам на сцената, но мисля, че всички там сме здрави. Да са живи и здрави колегите, мисля, че се пазят страхотно и държат много на театъра, затова се и пазят.
Сега отпускат на пенсионерите добавка по 50 лв. за три месеца – как ви се струва това?
Вижте сега, има хора и хора. Вие знаете ли колко добре ще бъде това за хора, които бедстват? Които са с малки пенсии, които са без роднини и няма кой да се грижи за тях. Знаете ли какво ще е това за такъв човек?! Той максимум на ден харчи примерно по 5 лв. Това значи, че някой ден още ще има какво да яде. Дайте да си помислим и за тези хора, а не за други, които получават хиляда лева. Ние злорадстваме и викаме: 50 лв. – какви пари са това?! Я попитайте някой, който няма какво да яде. Това е истината.
Някои ваши колеги получават пенсия за заслуги. Антон Радичев например е кандидатствал за персонална пенсия от 700 лв. Вие мислили ли сте да го направите?
На мен ми е съвестно в момента, защото вземам заплата и пенсия. Затова. Антон Радичев е човек пенсионер. И трябва да яде Антон, един страхотен актьор. Дано да му дадат, за да може да живее. Ние го поканихме за една роля на мястото на Кольо Анастасов, лека му пръст, в спектакъл, който правим по Стратиев – „Лека форма на тежка депресия“. Антон сам изяви желание и каза: „Не ме интересуват пари. Аз искам да играя с вас и искам да играя по драматургия на този човек, когото всички в България – актьори, режисьори, го имат за свой пример – Станислав Стратиев. Един страхотен драматург за България, невероятен човек“.
Играли ли сте скоро в български сериал?
Играх два пъти в „Откраднат живот“. Приятели са там, извикаха ме. Втория път имах много хубава роля. Но мисля, че заради предпазните мерки не може да се работи както трябва и там. Сложно е. Ами това са сериали, има човешки отношения вътре, а не можеш да се доближиш до някого, да го прегърнеш.