Актьорът Антон Радичев рядко спестява онова, което се случва в личния му живот, а и на театралната сцена, въпреки че там много неща остават скрити от широката публика.
Наскоро обаче, актьорът нямаше как да скрие емоцията си за своя колега Велко Кънев, който вече не е на този свят, а причината за това е скорошна „Вечер на Велко Кънев“ в Народния театър, в която негови колеги ще се срещнат с публиката и ще разговарят.
„С Велко сме близки приятели от много години. Като работеше в Сливенския театър и идваше в София, спеше вкъщи. След това, като дойде в Сатирата, оттам го взеха в „Опит за летене“, за една от сериозните, главните роли. И оттогава не сме се разделяли, а се знаем от ВИТИЗ още.
Той преди мен завърши, нищо, че аз съм с една година по-голям. Познавам се с жена му Дорчето, с децата му – едното сега е в Канада, другото – във Франция“, връща лентата назад в интервю за „Телеграф“ Радичев. Но това, което разкри за последните моменти от живота на своя голям приятел, разтърсиха обществеността.
„Много нелепо си отиде Велето. Рак на гърлото. А един приятел – професор в ИСУЛ, ми сподели: Аз му казах на Велко, че трябва да изчистя всичко и щеше да си живее. А Велко ходи в Германия, две операции му правиха и после се прибра. И тогава поиска професорът от ИСУЛ да го оперира, но той отказа, защото вече нямаше шанс“, заяви Радичев с много болка.
Смях до сълзи с Антон Радичев
Големият актьор мечтаел да стане радист
„Къса ми се сърцето“ отново повтаря Антон Радичев. Репетира емблематичната реплика усилено. В Народния театър, където се събира с някои от старите си колеги от култовото НЛО и с някои нови попълнения. Ще я върне за нов живот, за да разсмива нова и нова публика – следващите поколения, които не са седели заковани на Канал 1 (то и друга телевизия нямаше) преди години, както и техните родители, които да се позабавляват с носталгия.
Заедно с Георги Мамалев през април 2019-а, на юбилея на композитора, замислят да възродят частично НЛО със специален концерт спектакъл. Няколко месеца по-късно вече всичко е ясно – сценарист е Димитър Стоянович, режисьор – младият Лъчезар Аврамов („Снимка с Юки“), а на борда се качват допълнително актьорите Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров.
Изпяват най-известните песни, написани за предаването и групата НЛО от Стефан Димитров по текстове на Живко Колев и Недялко Йорданов, изиграват и най-емблематичните си скечове. Има разбира се и нови текстове. „Има и нови, има и стари, които обаче са страшно актуални. Голяма част от хората са ги забравили, младите пък изобщо не са ги чули“, убеден е Антон Радичев. „Връщам се към това със страхотно чувство на радост а същевременно на тъга, понеже ги няма една част от нашите хора,
Бог да ги прости и Велко (б.а. Кънев) и Чочо (б.а. Попйорданов).
Много ми е тъжно за тях.
Сигурно, ако бяха живи, щяхме да продължим заедно, сменя веселото настроение доайенът на Народния театър. Чувствата по изгубените рано таланти са общи за целия екип, затова са решили да отделят внимание и на двамата актьори по време на спектакъла. За да се получат скечовете обаче редиците се попълват от Тончо и Камен, безспорно признати комедианти. Заедно репетират усилено.
Основно новите текстове, защото старите – в по-голямата си част, веднага изплували в паметта на актьора, щом седнал да ги преиграва. „Е, много от нещата съм позабравил. Аз съм такъв, гледам колкото се може по-бързо да зачеркна и да изтрия от паметта си това, което вече съм заснел, за да не ми се събира толкова материал и да има място за нов“, споделя пред „Монитор“ малките си тайни Радичев, изиграл над 40 роли в киното и неизброимо много в театъра.
Не само в публиката се прокрадва нотка носталгия, тя се е загнездила и в самия екип на „Спомен НЛО“ и ги връща назад в спомените. „Като наближеше моментът да излъчат „Клуб НЛО“ и скеча „Тримата в кухнята“, където единия вади ракията, другия чашките, третия мезето, и започва всеки да си говори за свои си неща и проблеми, си спомням, че и зрителите си приготвяха салатка, ракийка, сядаха и заедно с нас си пиеха.
Хората не само бяха пред телевизора, а и правеха това, което и ние“, с малко тъга връща лентата той. Още повече го натъжава фактът, че през годините изгубиха и част от колегите си. Един от най-топлите спомени пази за най-младия актьор в екипа – Чочо Попйорданов. С усмивка обяснява обаче, че не може да ги разкаже, защото не са за ред хора.
Правили сме доста бели заедно, единствено подхвърля в движение. Самият Антон Радичев е един от тези, които, както се казва, е обядвал с Мелпомена, когато е обвързал пътя си със сцената. Дарен с талант не само на драматичен актьор, а и усета на комедиен такъв. „Много по-трудно е да се прави комедия. И малко хора стават за това. На всеки драматичен актьор му се иска да може да разсмива. Трябва да имаш усет и дарба за тази работа обаче“, оценява възможностите си от разстоянието на годините Антон.
А талантът му блеснал много преди да влезе във ВИТИЗ. Още когато бил пионерче. Всички ходели на задължителни лагери, а края на тези дружни ваканции ознаменували с подобие на „вечер на талантите“, където именно се развихрял малкият Антон. „Участвах с разни скечове и смешки. След това съм се явявал на конкурси, фестивали в училище, тържества за нова година“, разказва за първите си стъпки Антон. И въпреки всичко съвсем не се е виждал като артист. Искал да стане… радист. Още в казармата бил отличен телеграфист и бил сигурен, че ще го приемат в заветния флот.
„Исках да кандидатствам за международния флот във Варна и да пътувам с корабите. Даже си спомням улицата, на която трябваше да се явя на изпит – ул. Червеноармейска №1. Радистът е веднага по важност след командира на кораба, защото той го свързва с останалия свят“, спомня си Радичев. Докато чака дата за изпита отишъл при братовчед си в Бургас да поработи. Бил общ работник в една от бригадите, които строили тогава Нефтохим. Лепил плочки.
„Когато имах възможност, на количката на дръжката или на дръжката на лопатата, си минавах цели вестници на морза, за да тренирам. Бях абсолютно готов“, казва актьорът. Само трябвало да дойде писмото с датата на изпита. И то дошло, но с една седмица закъснение. От БМФ го изпратили на адреса му в София, но там брат му се забавил с цели 7 дни да го препрати към Бургас.
Така пропаднала мечтата на Антон да стане радист и да види свят. Съдбата си знае работата и той влиза във ВИТИЗ – и пак вижда свят. „Филмът, с който най-много съм пътувал беше „Небе за всички“ на Тодор Стоянов. С него стигнахме до Зимбабве, Тунис, Унгария, до къде ли не“, разказва 72-годишния актьор.
Докато заедно с колегите си намира нови поводи да разсмива българите, самият той трудно се смее. „В последно време ме размисват само хубави текстове. Като пиесата на Камен Донев „Почивен ден“, в която участвам в Народния театър. Та, какво прави българинът през почивния ден? – Едни се напиват, други правят ремонти и т.н. Това в момента ме разсмива най-много“, признава Радичев и споделя, че е щастлив от възможността да импровизира на сцената.
„Но в стила на автора, в стила на режисурата, защото Камен е и режисьор, и в стила на моя образ“, допълва той. „Едно от най-трудните неща за актьора е да може да импровизира“, убеден е Радичев, който пътува и до Пловдив, където активно играе в постановката „Работно време“ отново на камен Донев. Признава, че честичко смеха ни, на нас българите, е и през сълзи, точно като част от хумора в култовите скечове на НЛО.
„Доколкото съм чел, пък и имам доста приятели доктори, смехът е здраве. Човек да поплаче също е здраве. Полезно е и да се смеем и да плачем“, мъдро отсича актьорът, който наскоро отново сложи униформата на професор Гучев и излезе на сцената на НДК в „Спомен НЛО“.