Премиерът Бойко Борисов е на инспекция под дъжда на Седми реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Заедно с министър-председателя са финансовият министър Кирил Ананиев, енергийният министър Теменужка Петкова, лидерите на КТ Подкрепа и КНСБ. „7 блок на АЕЦ Козлодуй все пак ще има! Реакторът ще е американски“, уточни Борисов и допълни, че ще бъде по съвсем различна технология от настоящите руски. Това е част от плана за диверсификация.
„Те планират яйца да ни хвърлят, а ние от дъжд ще се боим“, заяви министър-председателят. Премиерът разкри, че утре ще се отпуснат 5 млн. лв. за лекарството, което помага в лечението за коронавирус „Ремдесивир“. Припомняме, че това бе и едно от лекарството, с което американският президент Доналд Тръмп бе лекуван, след като се зарази с Ковид-19. „Винаги сме държали излишък на бюджета, не могат да ме обвинят в предизборна кампания“, каза Борисов.
Шефът на КНСБ Пламен Димитров призова хората да харчат, за да не се стигне до икономическа криза. „Правим всичко за хората. Предвиждаме 10% повишение на доходите и двойно увеличение на учителските заплати, което бяхме планирали до края на мандата“, разкри премиерът. „В бюджет 2021 г. сме заложили ръст на разходите за пенсиите 1,6 млрд. лв. Предвиждаме минималната пенсия от 250 до 300 лв.“, съобщи Ананиев.
Борисов вече не желае да се вижда с „Репортери без граници“
През последните шест месеца българският премиер Бойко Борисов е игнорирал всички опити за установяване на контакт от страна на „Репортери без граници“. Международната организация, която поставя България на 111-то място по медийна свобода в света, е подарила на Борисов своя план как да се направят медиите в страната по-свободни, пише mediapool.bg. Оттогава досега „репортерите“ не могат да установят контакт с българския премиер.
„България е събирателен образ за проблемите със свободата на пресата в ЕС и Балканите“, коментира Павел Салай, който е координатор на „Репортери без граници“ за ЕС и Балканите. Той говори по време на международната конференция, посветена на проблема с медийната свобода в България, организирана от EURACTIV и „Алианса на социалистите и демократите“ в Европейския парламент.
Павел Салай напомни, че през 2019 година България е подписала Партньорството за информация и демокрация, която трябва да гарантира свободата на изразяването в глобален план. Въпреки това свободата на медиите в България продължава да се влошава, а българското правителство няма воля да подобри положението, каза Салай.
През декември миналатата година генералният секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Делоар се срещна с Бойко Борисов след тригодишни опити да се осъществи подобна среща. Той призова Борисов да изиграе „историческа роля“ и да покаже „реална воля за подобряване на медийната ситуация“ в страната. Още на тази среща организацията постави въпроса с избрания нов главен прокурор Иван Гешев, чийто изявления по адрес на медии будят тревога, както и че тормозът над медиите, извършван чрез законови механизми, може да се засили.
„Репортери без граници“ са поискали пътна карта за решаване на тежкия проблем с медийната среда и защитата на журналистите. В отговор Борисов покани организацията да напишат такава пътна карта.
През март тази година „Репортери без граници“ изпраща на Борисов „Пътна карта за медийната политика в България“. Предложението им е за създаване на национална и независима комисия за подобряване на медийната свобода, съставена от признати независими авторитети. Тя трябва да се занимава с подобряването на медийното законодателство, както с разпределянето на държавни субсидии за медиите, ако такива бъдат отпуснати.
И досега Борисов игнорира опитите на „Репортери без граници“ да се свържат с него, за да получат обратна реакция на своята „пътна карта“, разказа Павел Салай, който е координатор на „Репортери без граници“ за ЕС и Балканите.
Той напомни, че през 2019 година България е подписала Партньорството за информация и демокрация, която трябва да гарантира свободата на изразяването в глобален план. Въпреки това свободата на медиите в България продължава да се влошава, а българското правителство няма воля да подобри положението, каза Салай.
ЕК пише екшън план
До края на годината Европейската комисия (ЕК) ще представи планове за действие за защита на независимата журналистика, каза на свой ред заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова, която също участва в конференцията.
Тя обясни, че в следващия бюджет на ЕС ще има 61 милиона евро в подкрепа на независимите медии и журналистите. ЕК ще съсредоточи усилията си върху осигуряването на плурализма на дигиталния медиен пазар в ЕС, както и да се изработят механизми за защита на журналистите от т.нар. SLAPP дела. Това са съдебни процеси, завеждани с цел да се заглушат критици и да се наложи цензура.
„ЕК не може да спечели войната за защита на независимите медии сама, но ще използваме всички инструменти, които имаме на разположение“, каза Йоурова.
До края на септември ще стартират множество пилотни проекти за предоставяне на правна и практическа помощ за разследваща журналисти пред Европейския център за медийна свобода.
В последния доклад на ЕК за върховенството на закона в България са констатирани всички тежки проблеми с медиите в България, включително – непрозрачност на медийната собственост, разпределението на европейските пари за реклама в медиите, силното политическо влияние и атаките срещу журналистите.
„Финансираме редица проекти за тези журналисти, които са заплашени, включително за създаването на убежища за журналисти“, каза Йоурова.
Евродепутатът Елена Йончева (БСП) обяви, че ще работи активно за създаване на механизми на европейско ниво за подкрепа на независимите медии. „Трябва да се действа сега, докато все още има останали малко свободни територии“, каза Йончева.
„Ако България продължи да спада със същите темпове, до десет години може наистина да се нареди до Северна Корея, от която ни делят само 69 места в класацията. Това е по-малко отколкото сме се сринали за последните 10 години“, коментира Йончева.
Тя се обяви в подкрепа за разследващата журналистика и специално финансиране от европейския бюджет в подкрепа на независимата журналистика.
„Това финансиране трябва да бъде разпределяно от международни организации, които да бъдат гарант за честното използване на фондовете„, каза Йончева и допълни, че връщането на България на европейския път много зависи от състоянието на медиите.