През юни фондовете за допълнително пенсионно осигуряване успяват окончателно да преодолеят загубите от корона кризата, но с цената на стопени над 481 млн. лв. от осигуровки на българите, родени след 1959 г. След срива през февруари и март, пенсионните дружества започнаха да се възстановяват, но едва сега нетните им активи излизат над нивото от декември и януари, съобщава segabg.com. За последните 24 месеца Комисията за финансов надзор е определила минус 2.57% минимална доходност. Това показва статистика на комисията, оповестена наскоро.
Нетните активи на универсалните фондове, в които задължително се осигуряват родените след 1959 г., достигат през юни 13 483 269 000 лв. Това е първият месец, в който се отчита по-висока стойност от тази през декември (13 212 280 000 лв.) и януари (13 338 825 000 лв.). Разликата обаче не е голяма за мащабите на системата – 270.989 млн. лв. увеличение, особено на фона на постъпленията от осигуровки, които са 752 462 000 лв. за първите шест месеца на годината.
В официалната статистика не са включени трансферите, които дружествата правят към НОИ, сребърния фонд и за изплащане на средства на наследници. От Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване уточниха пред „Сега“, че за полугодието тези трансфери са на обща стойност 84 764 000 лв. Така от данните излиза, че кризата е заличила 396 млн. лв. от внесеното в универсалните фондове. За шест месеца удръжките и таксите за всички видове фондове – универсални, професионални и доброволни, са общо 85 143 000 лв.
Любопитен детайл от последните данни на КФН е включването в официалната статистика на универсалните фондове на нова възрастова група – 60-64 г. Това ще са първите хора, които ще получават две пенсии. Очаква се през есента на следващата година по-масово да започнат да излизат в пенсия жените, родени в началото на 1960 г. (тогава изискуемата пенсионна възраст за тях ще бъде 61 г. и 8 месеца). Те имат в партидите си 4140.66 лв. средно, а мъжете – 4156 лв.
Тази усреднена стойност не е особено показателна, тъй като осигурителните експерти допускат, че до една трета от партидите са кухи, т.е. по тях няма ритмични постъпления, а реално хората с редовно осигуряване имат по-големи суми. Видно е обаче, че месеци преди началото на фазата на изплащане, статистиката не дава голяма надежда за съществени плащания от втория стълб. В същото време към този момент финансовото министерство е непреклонно за промяна в коефициента на редукция на основната пенсия от НОИ, който се налага заради отчисленията на вноски към втория стълб. Според актюерски доклади на НОИ той се очаква да бъде 20%, като постепенно нараства до над 25% през 2050 г., но според мненията на много експерти не трябва да бъде повече от 7-12%.
Другата възрастова група, която е най-близо да бере плодовете на реформата – хората на 50-59 г., има средно в партидите си 4325.72 лв. (4359.85 лв. за мъжете и 4292.26 лв. за жените). Общо за всички възрасти средното натрупване в универсалните фондове към края на юни е 3510 лв., като едва надхвърля нивото от декември – 3466.28 лв. Повишението е само с 43.72 лв., но през това време средно в партида са постъпили 396.15 лв. от осигуровки. Това показва и на индивидуално ниво как кризата върна спестяванията няколко месеца назад.