Вече е на 103 години, но още работи като дистрибутор на фирма еко перални, които предлага на почти всеки.
Най-възрастната варненка – Евдокия Чочева, има рецепта за дълголетие – четене на стихове, без приказки за болести и по едно малко уиски всеки ден.
Живяла е в три епохи, обичала е трима съпрузи и е съхранила лично писмо от покойната кралица Елизабет II. Евдокия си мечтае да бъде с ума си.
„Като стана сутрин, заставам на балкона и гледам небето – синьо с бели облаци. Наслаждавам се и започвам да си декларирам наум.
Имам приятелка, която с големи букви и с черен флумастер ми пише текста и аз оттам го чета и научавам наизуст„, разказа тя.
Запаметяване на стихове, никакви приказки за болести и голямо „не“ на скуката – това е рецептата на госпожа Евдокия за дълголетие.
„Макар че съм сама на 103 години, аз скука не зная – няма скука. От 12 години се храня в социален патронаж, в 12 часа ми носят храна.
В четвъртък идва санитарка да ми чисти. В понеделник идва медицинска сестра да ме преглежда.
Иска да ми мери кръвното – викам сядай да си говорим. Всички са ми такива приятели“, смее се възрастната жена.
Евдокия си спомня и за своя вече починал брат, който е пишел рецептите за храната на Тодор Живков.
„Той казваше – всеки човек има по 200 болести, но за тях не трябва да се говори“, коментира тя пред Bulgaria ON AIR.
Обичала е трима мъже – първият й съпруг е поет, с когото обаче се разделя.
„С този великолепен човек се разведох, само с него се разведох, защото съм „вей-хайвей“.
Защото един друг се влюби в мен – нито бях много красива, нито привлекателна, но той се влюби в мене и беше толкова нахален.
Просто ме принуди да се разведа„, категорична е Евдокия. Тя твърди, че като млада е била именно „вей-хайвей“ – „накъдето я завее вятърът, натам духа“.
Когато навършва 100 години, в пощенската й кутия пристига писмо. Подателят е английската кралица.
Зад операция „Юбилей“ стои един от внуците й – Десислав, който работи за правителството на Канада.
„Дори и след 100 години има какво да се научи, какво да се види и какво да се преживее“, обобщава Евдокия, а самата тя продължава да мечтае.