Бояна Шарлопова, вдовицата на бизнесмена с бургаски корени Стефан Шарлопов, е продала огромната им къща във Владая. Палатът на два етажа с няколко спални, огромен дувар и разкошна гледка към Витоша, е изтъргуван за повече от половин милион евро.
Красивата блондинка се е разделила с имота, тъй като всичко в него е свързано с друг живот, който няма как да се върне. Тя дълго търсила купувач, но точно след пандемията се появил мастит бизнесмен, който харесал къщата и решил да я купи.
Сега вдовицата живее с децата си в друго жилище, което е в елитен столичен квартал, а лятото семейството прекарвало в къщата си в затворения комплекс Созополис, пише „Галерия“.
Това е един от най-спокойните и поддържани комплекси по Южното Черноморие, където живеят постоянно и много бургазлии. „Имам апартамент в центъра на Бургас, но предпочитам да живея тук. Охранява се, поддържа си, дори не си заключвам колата“, разказва един от постоянните обитатели.
Таксата за поддържа обаче не е ниска, около 3 хиляди лева годишно, и живеещите настоявали пред Шарлопова да намали цените на непродадените жилища, за да намери по-бързо купувачи и така да се разпределят разходите на повече семейства.
От сайта на комплекса се вижда, че в момента се продават 15 апартамента, основно двустайни и тристайни, напълно обзаведени, а цената е 1450 евро на кв.м. с ДДС. Някои от тях могат да се отдават и под наем през лятото, тъй като има интерес, но това не среща особено одобрение от постоянните жители, които не иска да допускат случайни хора.
Бояна Шарлопова: Кризата сплоти семейството
Г-жо Шарлопова, каква е за вас 2020 г. – тази шантава година, за която някои казват, че не е толкова лоша, въпреки че се наложи всички да стоим затворени, а по едно време светът сякаш спря, нещо, което за хора с вашия бизнес със сигурност е било стресиращо?
Не е тайна, че основният ни бизнес е в туризма, а той се очерта ярко като най-потърпевш отрасъл от пандемията. Имаме 4 хотела, четири къщи за гости в България и един хотел в Германия. Още на 13 март затворихме повечето от хотелите. Вземахме решения ден за ден. Всяко решение беше предпоследно. Стресът беше огромен. Наложи ни се да съкратим по-голямата част от персонала, а той не беше малък брой хора. На работа оставихме висшия мениджмънт, тоест гръбнака на всеки един от хотелите. Тежките решения бяха ежедневие. Не работихме 2 месеца.
Макар да нямаше изрична заповед за затваряне на хотелите като търговски обекти, когато в цялата държава не може да се осъществява свободно движение и хората не могат да пътуват, хотелите стоят празни. Вземайки предвид и риска за здравето на персонала, решението да затворим хотелите дойде логично. Една част бяха освободени, други продължиха да работят с намалени заплати, а трети и без заплати.
Много хора ни влязоха в положението и доброволно бяха в неплатен отпуск.
Ежедневно провеждахме конферентни разговори с екипите, с управителите на хотелите и с Ева – с която заедно управляваме.
Чувахме се всеки ден. Беше стресиращо наистина и честно да ви кажа, не искам даже да се връщам към онзи момент. Ситуацията бе нова за всички ни – и за правителството, и за хората от щаба, които си сменяха позицията често. Това много ни объркваше. Затова и ние променяхме решенията си.
В нашия бизнес нещата са така структурирани, че при договорите с туроператори заплащането за използваните услуги се осъществява на принципа на отложеното плащане. Навсякъде в бранша се работи на този принцип. Съответно ние плащаме по същия начин на доставчиците, от които на своя страна ползваме стоки и услуги. Затова в една ситуация като тази на COVID-19, когато някой по веригата спре да плаща, фалитите са неизбежни. Смятам, че в бъдеще този порочен кръг трябва да бъде прекъснат.
Наскоро се наложи да водим преговори с голям туроператор относно договор, който вече е осъществен. Тоест, хората са били при нас, разходите за тях са направени, услугата е консумирана, но туроператорът казва: ако искате да си вземете парите на момента, трябва да ни намалите 10% от задължението. В този случай можем да платим веднага, иначе ще трябва да изчакате новия зимен сезон.
Какво решихте?
Решихме да не чакаме новия сезон, защото не знаем дали ще има такъв. И да загубим 10%, които всъщност са нашата печалба. Но както каза един от управителите ни, законът на улицата гласи – вземи парите сега, защото не се знае дали утре въобще ще има. Заради този и други подобни примери смятам, че пандемията през тази година може да бъде причина за промяна в начина на работа, и не само.
Имаше ли някакъв положителен обрат през тази година?
Мисля, че в хотелския бизнес ще бъде много сложно да се продължи така, както беше преди появата на COVID-19. За да се върнем към статуквото отпреди пандемията, ще ни трябват години. Положителното може да се търси на много места. Включително и в това, че ще трябва да направим продукта, който предлагаме, на същото добро ниво, но с много по-малко персонал. Отсяхме екипа и оставихме най-добрите. Преди виждахме, че има звена във веригата, които са слаби, но тъй като са част от цялото, сме си затваряли очите. Сега тези слаби звена са изчистени. Хората, които останаха, са много по-мотивирани да работят. Но това, което наблюдавам като тенденция, е, че COVID кризата някак си ни направи по-мързеливи. Имаше ситуации, при които се наложи да си попълваме екипа и да молим хора, които години са работили за нас, да се върнат, но те предпочетоха да си останат на борсата. Дори и с по-малки доходи.