На 70 години внезапно почина първата българска звезда в маратонското плуване Васко Стоянов.
Той бе човекът донесъл модерния триатлон у нас. 5 пъти е рекордьор на „Гинес“.
Треньор бе на плеяда известни състезатели в плуването, плуването в открити води, триатлона, модерния петобой.
Помагаше и в бягането на дълги дистанции.
Наричаха го Железния Васко, Повелителя на Дунава, заради двете му преплувания открай до край. Работеше до последно на високи обороти като треньор в „Славия“ – отборът на сърцето му. Почина на 70 години в съня в неделя вечерта (26 март).
Опелото ще бъде на 29 март (сряда) от 15:00 часа в столичния храм „Света Троица“ в едноименна градинка на булевард „Константин Величков“, срещу метростанцията.
Васко Стоянов ще бъде погребан в Сливен. Такова е желанието на съпругата му Павлина Стоянова, която е родом от там.
Супермаратонецът става първият плувен майстор на спорта именно в града на воеводите, макар да е кореняк софиянец, израснал на „Раковска. Поли и Васко бяха женени 43 години.
Васко Стоянов преплува два пъти Дунава от край до край, после помогна за успеха на Мутата, Мириона и Цаката.
Васко Стоянов не обичаше да говори за себе си, въпреки че историите му са за многотомник от легенди. Махаше отсечено с яката си лапа: „Какво да разправям, минали работи.
Никой не се вълнува от плуване, та за маратонското ли?!” Но за запознатите той е супермаратонецът от средата на 80-те години на миналия век.
Същият, който два пъти преплува Дунава по течението. Столичанинът измина 2400-те км по реката, стартирайки от началото й в Шварцвалд.
При първото си водно приключение Стоянов финишира в Силистра. При второто достигна и до Черно море, като приключи плувната си одисея в Солина.
Преди това Стоянов направи и две уникални дълги плувания в басейна. През 1981 г. регистрира 78 км кроул за 24 часа в 25-метровия басейн „Красна поляна”.
Поставя рекорд за „Гинес“ – първият от петте му. През 1983-та на столичния басейн „Спартак” изкара 36 часа във водата, като за това време измина 108 км на кроул.
В част от времето плува рамо до рамо с Добри Динев, който пък прави тогава първия си рекорд – на 40 км съчетано плуване.
Васко Стоянов донесе триатлонът в България. „През 1984 г. обясни на хората на пресконференция за спорта на железните.
На следващата година замина Цюрих и стана 14-и на европейско първенство. Говорим за големия триатлон, обяснява съпругата му Поли Стоянова.
– Васко направи първия ултратриатлон в България на стандартни олимпийски съоръжения. Плуването беше на басейн „Република“, сега „Мария Луиза“, колоезденето бе на колодрума, а бягането на „Цариградско шосе. После ходи в Холандия, но спуска гума, по тогавашните правила нямаше помощ, и не завърши състезанието.“
През 1988 г. Стоянов прави още един опит за ултратриатлон на стандартни съоръжения. Отказва се на 50-ия километър от бягането в летните горещници, натровен от бензиновите изпарения.
Впечатлена от уникалната му воля и сърце, голямата журналистка Вера Маринова прави два филма за него, вторият спечелил награда на фестивал в Швейцария в категорията за документален филм.
Тя го кръщава Васко Железния. Преди това му викат Васко Маратонеца. Мнозина мислеха, че му викат галено Васко, всъщност това е рожденото му име, кръстен е на чичо си. Роден е на 6 юли 1952 г.
Като треньор помогна на Димитър Петров-Мутата да спечели Световната купа през 1996 г. (тогава провеждана по друг правилник – б. а.), на Мириона Моева за рекордното 24-часово плуване, на най-добрия ни петобоец – Цанко Хантов да стигне до бронз от планетарно първенство.
После тренира други водещи петобойци – Благой Димитров, Явор Пешлеевски, Зорница Стоилова… Обучаваше малчуганите в басейна на гимназията „Хенри Форд”, известна на софиянци просто като „Вилхелм Пик”.
Не загърби плуването дори когато двама изроди му пукнаха черепа с пистолет, за да го ограбят. „Каква операция, утре съм на тренировка!”, изрепчил се на главния хирург в „Пирогов”.
Чутовният характер на Васко Стоянов улови през 1983 г. покойният журналист Александър Бойнов. Написа го за седмичника „Старт”.
“Васко Стоянов! Наблюдавах го в Созопол на автобусната спирка. Хората се блъскаха, разярени като пречеха на слизащите, а той стоеше встрани и ги гледаше с почуда.
Така и не се качи в автобуса за Бургас, а тръгна към пристанището да чака корабчето. Винаги съм се питал откъде в този свит, именно свит, а не само скромен мъж, се намират такива огромни физически и морални сили, за да издържа на невероятното напрежение в своя спорт.
Когато поставяше световни рекорди на маратонското плуване в басейни, когато го аплодираха, едва ли хората знаеха, че този изключителен плувец, решил сам да се справи с всичко, бе продал костюма си, за да си набави витамини…
Знаеше ли дали ще го разберат? Та и досега се намират люде, които гледат на тази му любов като на лудост..
Нека да е лудост! Нека повече да има такива хора, които скромно без фанфари вършат благородното си дело! А това, което върши Васко Стоянов никак не е малко. Дори само заради това, че на много места името му е познато. И то не само на любителите на спорта, а и на хора с големи научни интереси.
Когато Васко Стоянов тръгна от извора на Дунав към устието на своя 2475-километров път, той отново тръгна да поставя рекорд.
Когато мръзнеше с часове в ледената вода и когато по-късно, както казваше „страх ме бе да не получа топлинен удар от слънцето” в долната част на Дунава, когато придружаващата го лодка се провираше между корабите, а и дори трябваше да се състезава с тях при преминаването на шлюзовете, когато дори губеше ръкавите на реката, всичко това предизвикваше възхита и учудване, придружаващите го журналисти и лекарски екипи, които изследваха неговото състояние.
И създаваше твърде голям интерес, дори и специфичен търговски интерес към българската минерална вода, българските нектари и плодови сокове, към българския пчелен мед. Защото когато преди години плува във Франция, той бе забелязал нещо, което избягва обикновено погледът на хората, тръгнали с чисто спортни интереси…
Той забелязал, че плуването му там се използва за реклама на френските стоки… И тогава се зароди идеята, че би могъл да помогне и на чудесните, но кой знае защо слабо рекламирани български минерални води и други стоки да придобият по-голяма популярност в Европа.
И го постигна! Лекарските екипи и във ФРГ, и в Австрия, и в Югославия установиха чудесни хранителни, възстановяващи и тонизиращи качества на тези продукти.
А и успешният финал на Васко Стоянов го доказа!
От участниците на гребния поход по Дунава ТИД научихме и нещо друго. Иван Коняров, завеждащ отдел „Пропаганда и агитация”, разказа каква голяма реклама е направил нашият плувец на България.
Току-що завършил изморителния си маратон в една студена и бурна нощ, Стоянов се втурнал към най-големия си рекорд в това рекордно плуване. В бушуващата стихия на реката се преобърнала ветроходната яхта и Васко Стоянов спасил трима души. Когато пристигнали спасителите, за тях нямало работа.”
Наричаха го Повелителя на Дунава, заради двете му преплувания открай до край.