Любинка Нягулова е сред живите легенди на БНТ. Няма българин, който да не помни излъчването и гласа ѝ от времето, когато телевизията у нас беше само една, водещите бяха по-обичани и от певци и актьори. През 70-те и 80-те години на миналия век Люси, както я наричат колеги и близки, влизаше в домовете ни като говорител на новините в „По света и у нас“ или в обедната емисия. Днес, 40 години по-късно, тя продължава все така неуморно да работи, макар отдавна да е заслужил пенсионер.
През последните 2 десетилетия тя се е посветила на уроците по правоговор и през нейната школа са минали почти всички актуални тв водещи. Първо преподаваше в Софийския университет, сега обучава в своя дом. Някои от звездните ѝ ученици не крият, че дължат блестящите си кариери на своята менторка. Сред тях е и шефът на новините по Би Ти Ви Венелин Петков, който не пропуска да поздрави учителката си за всеки повод. Любинка, която не е поощрена с голяма пенсия, успява да си помага, работейки дори в навечерието на своята 80-годишнина. В личен план пък се радва на малката Далия, която вече ходи на детска градина. Момиченцето е дете на нейната племенница Любина, която е артистична натура и се изявява като сватбен фотограф.
Последният допир на Нягулова с телевизията майка бе по времената, когато Вяра Анкова заемаше директорското място на „Сан Стефано“ 29. Тогава Люси бе избрана за председател на Обществения съвет на националната медия. За първите си стъпки там признава, че е имала и голяма доза късмет. Кариерата ѝ на говорителка тръгва от БНР. За телевизията се явява на конкурс, след като току-що е завършила Ориенталистика в Софийския университет.
„Беше на четири тура, всеки вторник. Много народ. Отидох, дадоха ни да четем текстове от уводни статии на „Литературен фронт“ и „Народна култура“. Като видях какви са материалите, започнах да чета тези вестници и на третия тур се падна нещо, което бях научила. Преди четвъртия отидох на консултация при проф. Андрейчин. Какво ли си е помислил? „Горкото момиче, сигурно ще го скъсат“. На четвъртия тур ни дадоха политически коментар, от който, честна дума, нищо не разбрах! Прибрах се вкъщи с мисълта, че нищо няма да излезе от тази работа. Баща ми, който чак тогава научи, че кандидатствам, отсече „Как ще я приемат?! Ми тя не чете вестници!“. Другите обаче явно са били по-зле от мен, защото ме взеха“, разказва с усмивка Любинка Нягулова.
Най-тежкият ѝ миг е, когато на 50-годишна възраст ѝ се налага да започне от нулата. „Заслугата“ е на Асен Агов, който в зората на Прехода става директор на националната телевизия и уволнява почти всички знакови лица. Тогава Любинка е поканена да води лекции в Софийския университет. „Започнах да работя с първите студенти и нямах успех, чудех се как да намеря начин, изживях жестока криза. Но я преодолях, курсът ми се казваше „Телевизионна реч“, потръгнаха нещата“, разказва Нягулова.