четвъртък, декември 8, 2022

Дойче Веле анализира: Колко беден е всъщност българинът

Българите не са доволни от факта, че са по-заможни от кажи-речи 6/7 от останалото човечество

Последно

Стефан Данаилов и Аня Пенчева живели заедно в Перник

Големият Стефан Данаилов е на 40 години, когато една красива млада актриса го влюбва отново.

Страшна болест застигна Селин Дион

Селин Дион е диагностицирана със Синдрома на скованата личност (SPS), който кара мускулите й да се напрягат...

Тъжна вест: Почина уважаван писател и журналист от соца

Напусна ни още един от големите майстори на българското художествено слово Валентин Караманчев, съобщиха на БТА от...

Вече се наложи клишето, че България е най-бедна в целия ЕС. Но да не забравяме, че в случая страната се сравнява с едни от най-богатите. Затова нека видим колко беден е всъщност българинът.

Анализ от Даниел Смилов:

Класациите редовно ни припомнят, че България е най-бедната страна в ЕС. Уточнението “в ЕС” тук е много важно, защото то подчертава относителността на понятията за бедност – те зависят от хората, с които се прави сравнението. Хубавото е, че България вече се сравнява с едни от най-богатите. И в резултат от това българите не са доволни от факта, че са по-заможни от кажи-речи 6/7 от останалото човечество.

Вярно е, че по повечето измерители, свързани с бедността, България е на последно място в ЕС. Особено неприятно е изоставането ни от Румъния, с която тръгнахме от равни позиции. Но също така е вярно, че през последното десетилетие бедността в България спадна осезаемо. Основният индикатор на Евростат е “риск от бедност и социално изключване”. През последните десет години за България той е намалял от 46,2% на 32,8%. За сравнение: данните за Румъния към 2018 година отчитат 32,5%, а за Чехия, отличника в целия ЕС – 12,2%.

Другият основен индикатор – за сериозни материални лишения, което е по-остра форма на бедност, също е спаднал: от 41,2% през 2008 година до 20,9% през 2018. Интересното е, че между 2017 и 2018 година имаме голямо подобрение на всички индикатори. Например: само за година нашият индекс за сериозни материални лишения се е свил с около 10 пункта. Дано това да е тенденция, а не някакъв временен измервателен шум. Защото въпреки този спад сме далеч от отличниците в ЕС (Австрия, Холандия и скандинавските страни), при които материални лишения на практика няма (само около 1-2% от населението влизат в тази категория).

Как е по света?

Маркс е очаквал глобализацията на капитализма да доведе до пауперизация на средната класа и превръщането ѝ в пролетариат. Нищо такова обаче не се наблюдава. Напротив – има глобално намаляване на крайната бедност (тази бедност спада от над 90% по време на Френската революция до около 10% днес).

Световната банка дефинира като крайно бедни онези хора, които живеят с под 2 долара на ден потребление. В либералните демокрации (и особено в ЕС) такава Дикенсова бедност почти няма. Днес такава няма включително и в България, макар че бяхме изпаднали в тази група по време на фалита на банковата ни система през 90-те години на миналия век.

Средната класа – страхове и реалности

Данните отхвърлят идеята за масова пауперизация, но все пак средните класи в развитите западни общества имат основание да се описват като “пострадали” и дори “обеднели” през последните десетилетия. Това е стандартно оплакване на западния човек, с което вече сме свикнали. Едното основание e, че средната класа се чувства все по-заплашена от “изпадане” в по-долна класа, най-вече заради загуба на работни места вследствие от глобализацията. Голяма част от антиимигрантските настроения, както и критиките срещу свободната търговия и движението на стоки и капитали се мотивират именно с този страх.

Икономическите данни са доста амбивалентни. Едно от последните изследвания на ОИСР се фокусира върху средната класа в развитите либерални демокрации, дефинирана на базата на хората с между 75% и 200% от средния доход за дадена страна. В развитите икономики това са между 50% (САЩ) и 70% (Скандинавия) от населението. За последните три десетилетия тази група е намаляла с 3 на сто (от 64% през средата на 1980-те години до около 61% днес). Спадът с 3% за цели 30 години едва ли може да бъде разглеждан като сериозна причина за страх и несигурност, да не говорим за усещане за страдание. Тук трябва да се има предвид и това: за този период стандартът на живот като цяло се е повишил – в крайна сметка средата на 1980-те са времената преди всеобщо достъпните персонални компютри, мобилни комуникации и интернет.

Изследването на ОИСР демонстрира, че докато субективно все повече хора се “усещат” и самовъзприемат като “средна класа” (над 4/5 от хората в Скандинавия и Холандия), обективно погледнато тя се свива (макар и маргинално). Далеч по-важно е обаче забавянето на растежа на нейните доходи. През последното десетилетие те като цяло стагнират или слабо нарастват, докато доходите на най-богатите 10% от обществото са се увеличавали с по-бърз темп (с 1/3 повече). В резултат икономическата тежест на средната класа е намаляла в сравнение с икономическата тежест на най-богатите.

Като цяло данните говорят, че съвременното “страдание” на средната класа се дефинира най-вече като субективно усещане за растяща несигурност и обективно изоставане спрямо най-богатите няколко процента от населението на развитите държави.

Българската бедност на световен фон

Това, което се случи през последните десетилетия в България, с пълно основание може да бъде наречено “европеизация”. Българинът започва да се отнася към бедността все повече като европеец, а не като човек от „втория“ или „третия“ свят:

1) Икономическият и социалният модел на България води до съществено намаляване на относителния дял на хората, които по европейска дефиниция са бедни. Ако тенденциите се запазят, в следващите десетина години можем да очакваме догонване – ако не на отличниците, то поне на средняците в ЕС. Опитът на държави като Словакия и Чехия показва, че Източна Европа може да е първенец в дисциплината „намаляване на бедността“;

2) Българите все повече “страдат” от заболяването на развитите западни демокрации – нарастването на дистанцията между средната класа и най-богатите в обществото. При нас това се случва дори с изпреварващи темпове: българският Джини коефициент – стандартният измерител на неравенството – е около 40 на сто, което е с десетина процента повече от средното за ЕС. В този смисъл усещането за “притисната средна класа” е при нас по-остро, отколкото при други европейци.

Три грешни твърдения

Нормално е БСП и левицата като цяло да превърнат елиминирането на бедността в свой приоритет. Нормално е и другите партии да имат разгърнати програми по този въпрос. Но при нас дебатът се изкривява силно в популистка посока, най-вече заради следните погрешни твърдения:

  • Демокрацията е донесла бедност. Нищо подобно – примерът на Чехия показва, че преходът към демократизация няма нищо общо с бедността. Ние сме по-бедни от другите в ЕС основно заради двата фалита на България през 1990-те и неохотната и закъсняла либерализация на икономиката;
  • Членството в ЕС води до нарастване на бедността. Точно обратното – ЕС е очевиден фактор за съществен спад на бедността в страната;
  • Неравенствотонараства поради масово обедняване. Не, неравенството нараства поради по-ускорено забогатяване на най-заможните.

Тези грешни твърдения възпрепятстват изработването на реални, работещи политики за справяне с бедността. Има и нещо друго, което обаче слабо се разбира. Както при нас, така и в цяла Европа се налага оплакването заради растящото неравенство, без обаче да има желание за преразпределение чрез данъците. Този парадокс се обяснява така: неравенството, което тревожи все повече европейци, е това между средната класа и най-богатите. А вдигането на данъците на средната класа няма да реши проблема. Няма да го реши и вдигането на данъците на най-богатите – най-много те да отидат в чужбина или в сивия сектор. Дори и цялото им богатство да се преразпредели, увеличението за средната класа на човек ще е минимално. Затова “притиснатата средна класа” действа опортюнистично и гласува за политици като Тръмп или брекзитърите, които са далеч от идеите за данъчно преразпределение. И така се получава странният свят, в който всички се оплакват от растящото неравенство, но и един Ципрас сваля данъците.

Оттук нататък

За България най-ефективната борба срещу бедността минава през удържане на европейския път на страната. Място за подобрения има много: задължителен е например необлагаемият данъчен минимум за хората с най-ниски доходи. Постепенното повишаване на качеството и количеството на публичните услуги е другият път за намаляване на бедността. Популистки идеи като сваляне на ДДС за хляба и други продукти са просто лобизъм в полза на определени фирми, който няма да даде ефект върху цялостната картина. А тотална ревизия на данъчното законодателство в посока към силно прогресивна скала няма да намери опора в средния избирател, пише dw.com.

Това са общите параметри на проблема с бедността в България. Именно в техните рамки управляващите би трябвало да поемат конкретни ангажименти за позитивна промяна в индикаторите и за продължаващо приближаване към средното за ЕС.

Най-нови

Страшна болест застигна Селин Дион

Селин Дион е диагностицирана със Синдрома на скованата личност (SPS), който кара мускулите й да се напрягат неконтролируемо. Синдромът...

Тъжна вест: Почина уважаван писател и журналист от соца

Напусна ни още един от големите майстори на българското художествено слово Валентин Караманчев, съобщиха на БТА от Съюза на българските писатели.

Ани Салич се моли на Преподобна Стойна

Тв звездата Ани Салич е потърсила упование в духовната учителка на Баба Ванга – неканонизираната светица Преподобна Стойна. Новинарката...

Германия заплаши да наложи вето над Хърватия, ако България и Румъния останат извън Шенген

Германия и Люксембург заплашиха да наложат вето над Хърватия, ако България и Румъния не бъдат приети в шенгенското пространство, съобщи журналистът Джак...

Избраха Владимир Путин за Неудачник на годината

Авторитетното списание „Политико“ публикува класация на 28-те най-влиятелни личности в Европа. Украинският президент Володимир Зеленски оглави списъка, а руският...

Още интересни публикации