петък, януари 27, 2023

Драго Драганов: Посрещам рождения си ден в Монте Карло

Запознах се с Лили Иванова на първия ми репортаж преди 30 години

Последно

Почина раненият при обстрел в Украйна българин Саша Андреев

Раненият при обстрел в Украйна българин Саша Андреев почина. Това стана ясно от публикация на Стоян Славчев...

Откриха нови древни гробници в Египет, археолозите останаха без думи

Археологическа експедиция откри впечатляващи гробници от времето на Старото царство на Древен Египет в некропола Сакара край...

Билкарница: Лили Иванова цери болки в ставите и високо кръвно с кал

Примата на българската естрада Лили Иванова е особено педантична, когато става дума за здравословното й състояние.

Драгомир Драганов е роден на 22 януари 1971 г. в София. Завършва 95 СОУ „Проф. Иван Шишманов“ в София. Учи и в Софийския университет, специалност предучилищна педагогика. От 1992 г. работи в БНТ. Участва в музикалното предаване на NOVA „Маскираният певец“ като гост-участник в ролята на Кукера. Драго Драганов даде интервю за „Телеграф“.

Г-н Драганов, честит рожден ден! Как ще посрещнете празника?
Благодаря ви! В Монте Карло съм на световния цирков фестивал. Много съм щастлив, че сигурно за 20-и пореден път ще посрещна рождения си ден именно тук. Дните на фестивала всяка година съвпадат с моя личен празник. В деня, в който навърших 20 години, бях за първи път на фестивала в Монте Карло и стана като традиция всяка година да съм тук. Налагало ми се е само няколко пъти да си остана в България и съм имал шанса да почерпя приятелите си. Иначе получавам десетки обаждания, но всички остават дори без бонбон (смее се).

Навършвате 52 години. Много или малко са те? И какво всъщност означават годините за вас?
Абсолютно нищо не означават годините за мен. Че са много, са много. Всеки човек, който е на моята възраст, знае, че 50-те започват да си тежат на тялото. Но това не е свързано с психиката, а по-скоро с физиката. Като човек, който малко спортува, започвам да се уморявам повече, да нямам сили за безкрайни купони, каквито имах до съвсем скоро. Но сега пък продължавам да имам енергия за по-спокойни срещи с приятели, за по- дълги и напоителни разговори и най-важното – започвам да отделям повече време за полезни занятия.

Роден сте в началото на годината. Обикновено по това време хората вече са си направили равносметка за изминалата и са си поставили планове за предстоящата. Вие направихте ли го?
Откровено ще ви призная, че никога досега не съм правил равносметки. Последните 10 години от живота ми са натрупани колкото с положителни, токова и с отрицателни емоции. Случват се различни неща. Не мога да определя нито една от годините, които съм оставил зад гърба си, като лоша или като много добра. Факт обаче, че в края на миналата година се заех с поредно предизвикателство – предаването „С БНТ завинаги“, и това ме накара да изпратя годината с удовлетворение и да посрещна новата с планове как предаването да продължи, как да се утвърди на екрана, да се запомни от хората, защото то продължава един много интересен проект, който имаше огромен успех сред зрителската аудитория – „БНТ на 60“. Предаването припомня емблематични случки, лица, периоди от историята на телевизията в България. На мен лично ми е много увлекателно да го правя точно това предаване, защото се чувствам в истинския смисъл на думата човек на телевизията. 30 години от живота ми минаха в БНТ.

Спомняте ли си първия репортаж и с какво ви привлече магията на телевизията?
Много добре си спомням първия си репортаж. Беше от представянето на премиерата на книгата на създателя на „Златния Орфей“ Генко Генов. Този репортаж беше причината да се запозная с Лили Иванова. Тогава в екипа на „Новините“ Нели държеше да имаме винаги гледни точки към случващото се. И тъй като в книгата много често се споменаваше името на Лили Иванова, аз успях като по чудо тогава да се свържа с нея и да я помоля за кратко изявление за личността на Генко Генов и за пътя, който са извървели заедно в Златните години на „Златния Орфей“. Затова и този репортаж остана наистина незабравим и емблематичен в моята лична история.

В предаването „С БНТ завинаги“ правите това, което умеете най- добре – разказвате заедно със звездните си гости историите на големите български артисти и творци. Разкажете ни някоя любопитна история, която за първи път сте научили в ефира.

Едно от нещата, които ми бяха много любопитни напоследък, бе, правейки предаването, което искахме да посветим на Въло Радев по повод 100 г. от неговото рождение и спомените за един култов сериал – „Адаптация“. Оказа се, че зад историята на сериала седи личната история на прототипа на лекаря, който в сериала се играе от Антони Генов. Това е един човек с исторически принос към развитието на психологията и за съжаление, прилагайки първи в България метода на груповата терапия, за който и се разказва във филма „Адаптация“, той е имал много сериозни проблеми с тогавашната власт и корифеи в медицината, които не са признавали неговите научни търсения. Отхвърляли са теориите и делото му и се е стигнало дотам, че той емигрира в чужбина и името му е изтрито от финалните надписи. А всъщност неговото име стои в основата на цялото повествование. Спомням си и още нещо. Винаги съм мислел, че хората, които са участвали в създаването на т.нар. „атомно ку-ку“, моите колеги от новините, напълно са знаели какво правят и са участвали съвсем умишлено в т.нар. игра да го кажем. Оказа се обаче, че сега, като разровихме тази тема и аз лично се срещнах и говорих с някои от хората, участвали в предаването тогава, те не са били съвсем наясно. Да, осъзнавали са, че ще бъде шеговито предаване, но в никакъв случай не са били уведомени за мащаба на тази шега и какъв вид тя ще има на екран. Фактът, че няма последствия за никого от екипа и участващите, значи, че ръководството е било уведомено и предаването е било заснето и е минало на ОТК.

С какви хора обичате да общувате?
От опита си в територията на спомените обичам да се срещам с хора, които не са излишно сантиментални и не преживяват, че годините летят като една особена драма. Които са емоционални и пазят спомените си живи. Няма нищо странно в процеса на стареенето и че годините се трупат, че идват нови хора след нас и проявяват интерес какво е било преди тях. Като са млади, те искат да се насладят на собствените си открития и нямат нужда от чужди истории и тайни. Имат нужда от своя собствен живот и натрупването на свой собствен опит. С годините идва и интересът към живота на другите. Не обичам да се срещам с кисели хора, които са сърдити на целия свят, защото по една или друга причина се чувстват забравени. В този дух се сещам за това, че невероятно удоволствие ми достави срещата с Йордан Марчинков, половинката от култовия дует Стефка Берова и Йордан Марчинков. Един човек, здраво стъпил на земята, напълно наясно с това, че в живота на човек настъпват промени. Много приятна среща за мен на екран.

Какво ви наранява?
Вече все по-малко неща, в интерес на истината. Най-силно ме наранява предателството на хора, които съм допуснал дълбоко в сърцето си. Аз много лесно допускам в сърцето си. Продължавам на тази възраст да бъда един абсолютен наивник, много лесно да се доверявам на хората и да ги допускам до своя свят. Да се разкривам максимално и да споделям прекалено лични неща. Да, не мога да обичам силно и да се привързвам прекалено към всеки срещнат, но съм се разочаровал най-страшно от хора, които съм смятал за по-близки от братя и сестри.

А какво ви прави щастлив?
Атмосферата в Монте Карло ме прави щастлив (смее се). Едно бляскаво цирково представление ме прави щастлив. Една хубава забавна приятна вечер. Щастлив може да ме направи един филм, една прочетена книга. Повече са нещата, които ме правят щастлив, напоследък особено.

Вие сте един от най-големите колекционери в България на плакати, афиши и рекламни листовки за българския цирк. Имате ли точна бройка колко са те и кое е най-ценното в колекцията?
Мисля, че съм най-големият колекционер в България точно на плакати, афиши и рекламни листовки за българския цирк. Или поне няма друг човек, който да е издирил всичко, което може да бъде издирено. Продължава оттук оттам да се появяват различни артефакти. Намирането на нещо ново за колекцията е изключително щастлив миг за мен, ако се върна на предишния въпрос. Съхранявам всичко в дома си, разбира се. В буквалния смисъл – плакатите се съхраняват под спалнята (смее се), но в специално изработени папки. Отделям всички възможни грижи. Факт е, че по-голямата част от колекцията ми е реставрирана и за нея съм дал достатъчно много средства, за да си позволя да ги съхранявам небрежно. Отдавам цялата си страст и време на тази колекция. Доскоро имах и нещо друго в дома си – макет на цирк. Бях му отделил цяла стая, в която преди живееше баба ми. В един момент обаче започна да ме навява на мисли, които предпочитах да прогоня от себе си, и си казах, че е редно да подаря този модел. Това е най-скъпото нещо, което съм имал в живота си. Подарих го на библиотеката в Кюстендил.

Защо точно там?
По една много проста причина. Детските ми ваканции бяха разделени между Бургас, където живееха баба ми и дядо ми по бащина линия, и едно кюстендилско село, където имахме вила и където бяха баба и дядо по майчина линия. Там беше мястото на моите игри на цирк и за първи път започнах да редя животните на земята, да ги разигравам в различни сюжети, да си представям, че всъщност те са част от зоопарка на един пътуващ цирк. Затова реших всичко да започне там, където е започнало и все още има физически следи от моето детство. Сега искам да отворя място в живота си за нещо ново. Имам една колекция от клоуни, която следва да бъде подарена някъде другаде (смее се).

Какво е новото, на което бихте искали да се посветите?
Искам да е нещо ново, да дойде и да ме връхлети. Да бъде нещо, което съдбата ще ми поднесе и ще ме изненада. В момента съм много сериозно зает с подготовката на една изложба, която ще посветя на 40 години от изгарянето на Софийския държавен цирк. Много съм щастлив, че изложбата ще се състои в Музея за история на София. Веднага щом се върна от Монте Карло, се заемам доста сериозно с организацията. Имам среща със специалистите и архитектите в музея, с които заедно ще подготвим всичко за експониране. Поръчал съм един макет на сградата на Софийския държавен цирк. Заедно с наследника на фамилията архитекти, която го е проектирала, ще покажем оригиналните чертежи и документи на цирка. Мисля, че ще бъде отново ярък момент от биографията ми и ще изпратя и тази година със задоволство. Дано в тази година да имам повече хубави поводи и положителни емоции и по-малко отрицателни!

Продължавате ли да мечтаете и за какво?
Мисля, че човек умира, когато спре да мечтае. Мечтая за толкова много различни неща. Може би най-искрено от всичко мечтая да не си отида от този свят сам. Да има някой, който поне в моменти на по-дълбоката ми старост да бъде до мен, да ми подаде чаша вода, както се казва. Това е мечтата за лично щастие и всеки човек, дори тези с най-щастливо семейно положение, искат още и още щастие в живота си.

Най-нови

Откриха нови древни гробници в Египет, археолозите останаха без думи

Археологическа експедиция откри впечатляващи гробници от времето на Старото царство на Древен Египет в некропола Сакара край Кайро, съобщи в. “Ал Ахрам”.

Билкарница: Лили Иванова цери болки в ставите и високо кръвно с кал

Примата на българската естрада Лили Иванова е особено педантична, когато става дума за здравословното й състояние. Звездата рядко боледува,...

Голямата любов на Ламбо се върна към живота

Втори живот живее известната полска актриса Барбара Брилска, която през 70-те години на миналия век изживя голяма любов с българския си колега...

Психарката от „Младост“ нападна нови две жени на пъпа на София

Жена е нападната в центъра на София от друга жена. Инцидентът става на кръстовището между улиците “Георги Раковски” и...

Намериха мъртъв издирвания в Германия Златко

Намерили са мъртъв издирвания българин в Германия, пише GlasNews.bg, позовавайки се на близки на Златко Борисов. Тялото му е...

Още интересни публикации