Д-р Георги Гайдурков завършва медицина в Медицинска академия-София през 1985 г. Специализира нутрициология към Свободния медицински факултет с ръководител проф. Божидар Попов.
През 1995 г. завършва и магистратура по психология към СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Клинична и консултативна психология“.
Интересите му са в областта на профилактичното и лечебното хранене, холистичната медицина и логотерапевтичната психология.
В сезона на вирусите д-р Гайдурков обясни как може да лекуваме инфекциите чрез хранене. „Микробите се развиват в среда на отпадъчни вещества.
Човешкото тяло се разпада и изгражда непрекъснато. Ние живеем чрез обмяна на веществата.
Основен източник за изграждане на организма е храната. Няма частица от нас, която да не е дошла от храната ни.
Само кислородът идва от въздуха. Но всичко останало в нашия организъм – за добро и зло, за здраве и болест – идва от материята на храната.
Живеейки на базата на обмяната на веществата, нашето тяло непрекъснато продуцира отпадъчни органични съединения – урея, креатинин, пикочна киселина и др., които организмът изхвърля навън чрез отделителната система.
Ако организмът своевременно извежда тези органични отпадъчни вещества и те не се задържат в него, ние сме в добро екологично равновесие.
Но ако нашият организъм трупа някъде органични отпадъци, те стават хранителна среда за развитие на микроби“, обяснява специалистът.
„Голяма част от това, което ядем, трябва да бъде сурова, непроменена, нативна храна. Например да приемаме достатъчно плодове и сурови зеленчуци, които да бъдат под формата на салати, сокове, смутита.
А също сурови семена и ядки под формата на най-различни рецепти, не само за директна консумация. Важно е голяма част от храната ни да бъде максимално непроцесирана, нетехнологично преработена.
А когато храната е променена и денатурирана, когато в нея вече няма природа, тя се превръща в антихрана“, допълва лекарят.
„Например суровият яйчен жълтък е суперхрана, която съдържа абсолютно всичко в себе си в перфектен баланс.
Дори холестеролът, който приемаме със суровия жълтък, е добрият холестерол, необходим за нашия организъм.
За жълтъка като суперхрана знаеха дори нашите баби. От сурови жълтъци правеха и шато. Освен това суровият яйчен жълтък влиза в класическите рецепти за майонеза, италианско тирамису и много други.
Няма опасност от салмонели, защото те се хващат само от черупките на яйцата. Когато стерилизираме черупките, много лесно и ефективно ще се предпазим от салмонелите.
Можем да си позволим до 3, 4 на ден. Що се отнася до месата, те може да се ядат сурови под формата на луканка, филе, пастърма, хамон.
Разбира се, не бих препоръчал да се купуват от магазини, защото повечето от тези трайни колбаси са с много сол и с най-тежкия и токсичен консервант – натриев нитрит (Е250).
А рибата например може да бъде домашно маринована.
Така че част от животинските продукти също може да присъстват в менюто ни в нативен, непроменен вид“, обяснява д-р Гайдурков.
Той е на мнение, че термичната обработка извършва най-дълбоката промяна и денатурация на молекулата на животинските храни.
„Техните отпадъчни продукти са храна не само за микробите, но са и причината за дегенеративни заболявания. Убедих се от собствения си опит, че месото уврежда и разболява, ако е термично обработено.
Дори домашни кучета и котки, които имат анатомията на хищници и за които е естествено да ядат месо, умират от онкологични заболявания. Никой в природата не е виждал вълци, тигри и лъвове да умират от рак.
Но заради термично обработеното месо домашните животинки умират от рак“.
Гайдурков допълва още, че киселото мляко не трябва да е ежедневно на трапезата ни, а да ни се полага само кофичка седмично.
За седмица трябва да приемаме също не повече от 150 г ферментирал млечен продукт, каквито са сиренето и кашкавалът.