1 януари 2021 г. се очертава като исторически ден за България. На тази дата ще станем първата държава, която е закрила пенсионната си система, откакто в края на ХIХ в. Ото фон Бисмарк създава първата в Германия. Поне ако се изпълнят намеренията на правителството за “увеличение” на пенсиите през следващата година. Пенсиите по философия са обезщетение, че конкретен човек е стигнал до възраст, в която вече не може да се труди.
Нещо като застраховка “старост”. Разликата е, че по системата на Бисмарк, която все още е валидна за България, плащането на пенсиите е солидарно – сегашните работещи плащат за миналите. Още от създаването си обаче пенсионната система, като се изключат комунистическите диктатури, е обвързана с индивидуалния принос на всеки човек – колкото повече пари си внасял като осигуровки, толкова повече ще получиш един ден.
Точно обратното на социалното осигуряване е системата на социални помощи. При тях държавата решава, че дължи определен стандарт на гражданите си, и отпуска доплащане към тези от тях, които не могат да си го осигурят сами, независимо дали са работещи, безработни, или пенсионери.
Именно социални помощи предлага да плаща правителството от 1 януари. Защото в предложеното увеличение на пенсиите няма логика, характерна за осигурителна система. И пенсиите всъщност стават подаяние, което едно или друго правителство “дава” на възрастните хора.
Какво предлага финално този кабинет и е разписано в бюджета на държавното обществено осигуряване?
Минималната пенсия става 300 лв., максималната 1440 лв. от 1 януари.
Всички останали пенсии се увеличават с 5% от 1 юли, но само тези с размер между 300,01 лв. и 369 лв. ще получат купони за храна на стойност 120 лв.
Осигуровките не се променят, вместо това дефицитът в НОИ ще мине 6 млрд. лв., т.е. близо половината от социалните разходи ще се покриват с пари от правителството, а не от осигурителните вноски.
Първите две точки всъщност на пръв поглед дори звучат добре. Има грижа за доходите на възрастните. Е, вярно, появява се едва няколко месеца преди избори, в разгара на антиправителствени протести, но все пак я има. Нито една от тези промени обаче не почива на здрав разум и изчисления на експертите от НОИ и социалното министерство, а на хрумвания на управляващата коалиция и последващо натаманяване на числата от финансовия министър Кирил Ананиев. Социалната министърка Деница Сачева е хвърлена на амбразурата да защитава незащитимото.
Ефектът от увеличението на минималната пенсия на 300 лв. всъщност е, че над 1 милион пенсионери – половината от всички, ще получават най-ниското възможно плащане. Което на всичкото отгоре е незаслужено, защото изчислени по пенсионната формула и в момента 317 862 пенсии трябва да са под сегашната минимална от 250 лв.
Всъщност според статистиката на НОИ в момента има само 11 пенсионери, които са заслужили пенсия от 250 лв. Това показват данните към септември. На всички останали се доплаща, а от Нова година ще се доплаща на много повече.
В същото време доходите на тези хора, които наистина са си заработили пенсиите, не само не се увеличават със същата стъпка, напротив те опасно се приближават до границата на минималната пенсия. И полека, уж мислейки за доходите на възрастните, правителството създава специална каста от стари бели цигани. В която ще се вливат все повече хора.
Дори и през 2020 г. при минимална пенсия от 250 лв. 1/3 от новите пенсионери не успяват да изпълнят изискванията, за да я получават реално. А се оказват субсидирани. И този дял през 2021 г. ще расте, защото логиката на пенсионната система просто не може да отговори на политическите капризи.
И ще се върне в състоянието си от комунизма – всеки получава по нещо, колкото да не умре, активните борци малко вповече от нужното.
Реално от 1 януари пенсионната система ще загуби основата си, която е справедливост на пенсиите спрямо внесените осигуровки. Което допълнително ще натовари системата, защото ще откаже работещите да се осигуряват на реалните си доходи.
Просто няма да има смисъл, ако човек е сигурен, че така или иначе ще вземе някаква минимална пенсия, която така или иначе ще определи някакво правителство.
Показателно е, че средната пенсия догодина ще е дори по-малка от 1/3 от средната заплата,
след като при нормално функционираща пенсионна система би трябвало да е между 60% и 2/3 от средната заплата. За да може наистина да осигури доход на хората, които са се осигурявали нормално през кариерата си.
Лишено от справедливост е дори предложението за специалната хранителна помощ само за някои бедни пенсионери. С мотива, че тези на минималната пенсия вече ще са получили 50 лв. увеличение. Но все пак остават без допълнителните 50 лв., които до март им раздава правителството като бонус и също са доста под линията на бедност.
Допълнително за разрушаването на пенсионната система ще допринесе и “замразяването” на осигурителната тежест.
Вторачен в близките избори, Бойко Борисов категорично се противопостави да се повишават минималните осигурителни прагове, както и да се вдигне максималният осигурителен доход на 3200 лв. Което щеше да донесе между 50 и 70 млн. лв. още приход в НОИ. Допълнително тази мярка натиска надолу средния осигурителен доход, а той е част от формулата за изчисляване на пенсиите. И в общи линии колкото по-нисък е средният доход, към който се пресмята пенсията, толкова по-ниска е и пенсията. Още един мотив цялата система рязко да стане безсмислена и ненужна. Очевидно изборът е парите за старост да се разпределят като помощи – на глава, независимо какви са нейните заслуги за събирането на приходите през предходните 40 г.
Разрушаването на пенсионната система и финансирането на пенсии със заеми, обаче винаги водят до един-единствен вариант – фалит, диктат на МВФ и Световната банка и отново реформа.
Да питаме Гърция за това преди да правим тази крачка.