Ернестина Шинова е от онези актриси, които не носят маска в живота си, освен, ако тя не е свързана с предпазване от коронавирус, не влизат и в чужд образ – освен, когато не са на сцената. Тя е винаги пълната версия на самата себе си, независимо какво й коства това.
Разговорите с нея винаги са пълни с уют и искрено отношение. Така е и този път, само че сега някои от думите са по-режещи, защото са свързани с болезнени истини за световната пандемия от К-19, в която се намираме от март насам – и най-вече с фокуса за личната отговорност, която трябва да имаме заради нея. Няма как да подминем и колоритната д-р София Стаменова от хитовата медицинска поредица „Откраднат живот“, която Ернестина пресъздава брилянтно.
Ерна, героинята ти в „Откраднат живот“ – колоритната д-р София Стаменова изчезна и феновете се питат къде е, ще се върне ли?
Мисля си, че понеже миналия сезон ме нямаше доста дълго време, защото нали бяхме под карантина, в този сякаш са се примирили и този образ не ги интересува особено вече.
Нищо не се знае, нали… Д-р Стаменова остави много въпросителни с поведението си, които все още не намират своя отговор в сюжета на сериала.
Не знам… скептична съм. Мисля, че няма такъв интерес, но да видим. Да, действително д-р Стаменова има неизяснени лични отношения, но може би ще ги обяснят по някакъв начин натататък. Нямам идея. В момента се залага на съвсем различни линии и вероятно дори и да се върна, ще бъда някакъв много маргинален персонаж. Ситуацията е изчерпана в момента, въпреки че образът би могъл да се развива още, но само, ако е поставен в конкретни ситуации. Иначе съм на мнение, че когато няма какво повече да дадеш, е по-добре да се махнеш.
Карантината, провокирана от коронавирус пандемията се отрази много на вас, артистите. Към днешна дата успяваш ли по някакъв начин поне да се приближиш към стария работен ритъм?
Мисля, че да. Театралните представления си вървят, репетираме активно. Неприятно е, разбира се, да играеш пред полупразен салон, не се усеща публиката, но и на това сме благодарни предвид ситуацията. Положението е такова, че наистина няма какво друго да си пожелаем. Добре, че поне има спектакли.
Успяваш ли да овладееш вътрешния страх, който несъмнено имаш, заради коронавируса?
Не мога да кажа. Аз, за съжаление, загубих двама близки приятели и то хора, които бяха в разцвета на силите си. Хора, които биха могли да дадат още и на близките си, и на обществото. Около мен имаше някъде около 4-5 човека, които се разболяха от коронавирус, двама от тях си отидоха.
Ужас! Затова все си говорим как трябва да има целокупна обществена отговорност, а не единична…
Наистина е така. И горещо желая на никой нищо такова да не се случва. Но и не мога в никакъв случай да пренебрегна съществуването на този вирус. И мисля, че никой не трябва да го пренебрегва. Мисля, че експертите трябва да се съберат, защото в момента едни вярват на едни специалисти, други на други, получават се разногласия. А сега е най-важно да бъдем обединени и всеки да пази другия, както и себе си.
Как върви възстановяването на Андрей, който наскоро счупи крак?
Да, изводите от тази ситуация са, че като минеш определена възраст не бива да играеш волейбол на плажа и е важно да няма деца-терористи, които копаят дупки в пясъка (смее се). Извън шегата – дечица са си играли, изкопали дупка в пясъка, той не я видя, хлътна и се чу зверски звук след падането. Но възстановяването върви отлично, утре-вдругиден даже трябва да махнем гипса.
И ще бъде по-внимателен вече в пясъка!
О, да. И не трябва да играе волейбол на плажа. Трябва да се преориентира, примерно към шах, риболов, нещо по-статично (смее се).
Източник show.blitz.bg