Гунди се блъска в москвич на Цариградско шосе и по чудо отървава боя! Неразказваната досега култова история е от края на 60-те години. По това време Георги Аспарухов е близък с нападателя на ЦСКА Петър Жеков, с когото са съотборници в националния отбор. Двамата живеят в съседни квартали – Гунди е в „Редута“, а Жеката е в близост до хотел „Плиска“.
На същата улица негови комшии са Димитър Пенев и актьорът Стефан Данаилов. Звездите на ЦСКА и „Левски“ често се срещат край хотела, след което заедно се отправят към националния стадион за поредното събиране на представителния отбор. Във въпросния ден Гунди си изпива кафето и качва Жеков в костенурката – тогава звездата на „Левски“ движи с емблематичния за времето си автомобил.
„Ние спяхме в една стая с него – разказва Жеков пред „България днес“. – В националния отбор винаги е бил с мен, и в рейса, в самолета, в стаята. Гунди идваше редовно на „Плиска“. Тогава шосето беше само с павета. По това време караше един фолксваген костенурка, тогава бяха модерни. Много пъти съм го чакал да пие кафе и да ме вози към стадиона, аз кафе не пиех. И така – поговорихме си и се качваме на костенурката. Вече стигнахме почти до Орлов мост и даваме мигач, за да завиваме към стадиона.
Тогава гледам пред нас един човек с москвич се наредил на светофара, който светеше в червено. И аз му викам на Гунди: „Един мосвич е спрял, внимавай“. Той ми казва: „А, няма проблеми, ще спрем.“. Влиза в лявата лента и уж да спира, да спира… Тупнахме го отзад този с москвича, изместихме го няколко педи. Викам му: „Нали ти казах, бе!“, а той ми отговаря: „Абе, аз исках да спра, ама какво стана мама му стара.“.
И в тоя момент вратата на москвича се отвори. Като излезе един огромен, Гунди колкото е висок, този беше с една глава по-голям и по-як от него. Едната му ръка беше голяма колкото моите две, а аз също бях як. Тоя ако ми удари един шамар, щях да направя салто.
Веднага отварям вратата, изкарвам си единия крак навън и му викам на Гунди: „Егати, тоя ако ни подбара, какъв бой ще ядем!“.
Аз вече съм готов да бягам, бях във форма, знаеш ли кога ще ме хване? Обаче човекът ме погледна, погледна, нищо не каза, отиде и се качи на колата. Светна зелено и си тръгна, москвичът е здрав автомобил, нищо му няма. „Мани, мани, тоя как нищо не каза!“, вика ми Гунди. „Сигурно ме е познал – отговарям му. – Иначе такъв бой щяхме да изядем. Аз бях готов да спринтирам, ама ти нямаше къде да бягаш“.
И Гунди се смеее. Имали сме големи приключения с него.“
Историята завършва с щастлив край и много смях с две от големите звезди на футбола. За съжаление няколко години по-късно Гунди загива заедно с Никола Котков и случаен стопаджия, след като неговото алфа ромео се врязва в камион край прохода Витиня.