Стилът на изтеклия в медиите доклад на министъра на финансите, който предупреждава за възможна промяна на валутния курс и нужда от прибягване до помощта на МВФ, въобще не е стил на Министерството на финансите.
Това са изречения, вкарани с политически контекст и писани от политик. Това коментира в интервю за „Блумбърг ТВ“ министър-председателят между 1997 – 2001 г. Иван Костов.
Конкретно той посочи точки 4 и 6 от доклада, в които се казва, че съществува риск от отлагане за неопределено време на присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания курс на лева към еверото, както и повишаване на цената на дълговото финансиране и в резултат необходимост да се търси заем от МВФ.
Костов напомни острата реакция на БНБ, която определи твърденията на Министерството на финансите за валутния курс като „некомпетентни и безотговорни“.
Напомни, че министерството няма компетенцията да се изказва по този въпрос. Добави, че другото твърдение – за помощ от МВФ, вече е отекнало на международните пазари и нанася тежък удар по позициите на страната.
Допусна, че процентът върху българските ДЦК ще се увеличи само заради такива „крайно непредпазливи и политически изказвания“.
„Сигурен съм, че министър Велкова не отчита това“, каза Костов и добави, че подобни изказвания нанасят щети и по авторитета на президента Румен Радев.
Определи доклада като „оценка на рискове, направена от некомпетентен човек“.
Според Костов реална основа имат страховете на Министерството на финансите, че при заложените политики за ръст на минимална заплата и на пенсиите се очертава невъзможност да се влезе в дефицит в рамките на 3%.
Той нарече решенията на предишния парламент по тази тема „изблик на разгулен популизъм“ и „пробив във фиска“, а очакванията в министерството били, че следващият парламент може да направи същите бели.
Според бившия премиер свалянето на инфлацията не може да стане с еднократни мерки, а България не може да очаква никакви отстъпки за присъединяване към еврозоната, ако нарушава и двата показателя – и ппрага за инфлацията, и за бюджетния дефицит.
Заради геополитическата обстановка има опасност България да бъде отклонена от европейското си развитие, предупреди Костов.
„Рискът за нас е много голям и защото ние сме в периферията на Европа, не сме в Шенген, не сме в еврозоната. Ако нещо се откърти от ЕС или бъде изоставено на бурите на съдбата, това ще бъде периферията.
От геополитически съображения единствената детерминанта, по която трябва да се движи България, е да влезе във вътрешния интеграционен кръг – в еврозоната и в Шенген. Иначе няма как да посрещнем тези рискове“, коментира той.
Бившият премиер коментира, че идеята че инфлацията е внесена отвън, е основателна, като ЕЦБ изглежда е прекалила с дългата си борба с дефлацията и наливането на пари.
Но тази налята ликвидност не повдигна толкова силно цените в еврозоната, колкото в страните извън нея и част от балтийските държави, каза Костов.
Едновременно с това отбеляза, че импулсът от скъпите горива е бил еднократен, и „това не е огън, който гори под тенджерата на инфлацията“.
Критикува управлението на четворната коалиция около „Продължаваме промяната“ за „раздавани пари на калпак“ и повишени доходи с изпреварващи инфлацията темпове – политика, която, по думите му, никъде не е проработила.
„Нивото на моето разочарование ме кара много внимателно да наблюдавам поведението на политическата формация, за която ще гласувам.
Ако те не изпълнят задължението си да вкарат бюджетния дефицит в рамките на 3%, аз няма да гласувам повече за тях“, коментира Костов.