Рок певицата Милена Славова отиде във ВАС, а десетки граждани дойдоха да изразят подкрепата си.
Младежката ЛГБТИ организация “Действие” я съди за дискриминация по признака “социална ориентация”.
Поводът е пост на Милена във фейсбук, а конфликтът върви вече 2 г.
- Чу ли, че Гарабед е пдр@ст?
- Защо, не връща парите ли?
- Не, в добрия смисъл на думата…
Този класически виц отпреди много години олицетворява може би най-точно случилото се с певицата Милена Славова.
Която аз – да подчертая, не харесвам като възгледи, макар че през 90-те се кефех на “Опитах се да светя като крушка” и “Не’ам нерви”.
Жената написала пост в социалните мрежи, след като видяла снимка на човек, който си е забучил прът с българското знаме отзад.
През 2021 година от ЛГБТИ организацията “Действие” подават сигнал срещу нея в Комисията за защита от дискриминация.
Причината е неин пост във фейсбук.
В него тя пише, че е против гей парадите и че “се задушаваме от наглостта и парадирането на разни извратеняци.
И не се извинявам за думите си”.
Самата Милена говори, че има приятели от ЛГБТИ средите, харесва ги и уважава избора им.
Така че въпросните активисти, първо, вместо да й извадят очи, й изписаха вежди, като я направиха икона на някакво измислено движение срещу Истанбулската конвенция и, второ, наляха вода в мелниците на комунистите от БСП и “Възраждане”, дето само чакат някой да им хвърли дълъг пас зад защитата на съперника.
Проблемът на ЛГБТИ общността у нас е същият, както на защитниците на бездомните животни.
Там най-кресливите са, както аз ги наричам, кучелюбите.
На тях им е – да не казвам точно през къде, то всъщност е различно, за бездомните животни.
На тях им е важна лапаломата от държавното или европейското финансиране.
А за да го има това финансиране, е необходима дейност.
Като например да осъдиш известна (сравнително, колкото и да е съмнително) личност в България.
Е, или да се пробваш да осъдиш.
Но на вниманието на “Действие” – ако видя в социалните мрежи снимка, че някой си е наврял пръта с трибагреника отзад, ще напиша, че “се задушаваме от наглостта и парадирането на разни извратеняци.
И не се извинявам за думите си”. Пък нека ме съдят…
Едуард Папазян, „24 часа“