неделя, октомври 1, 2023

Илия Бешков има видение: Народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето

Деца държат майките си, всички се държат един за друг, за да не се загубят в пустинята на битието, защото разгубването е голямо нещастие

Последно

Четири зодии ще открият истинско щастие през октомври

Октомври е един от най-красивите месеци в годината, когато листата на дърветата започват да се оцветяват в...

Лична драма: Как не забелязах истинското му лице на садист

Обичам те. С тези думи на уста, след поредния скандал, съпругът ми отново се опитва да си...

Новата Мис България разкри от какво не би се отказала за нищо на света

Елизабет Кравец е новата Мис България, а произходът й породи ожесточена дискусия доколко е правилно да й...

Илия Бешков става професор в Академията, завежда катедра „Графика“. Уж почетен, уважаван, но на практика изолиран от преважните партийни събрания, на които се решава съдбата на учители и студенти. Опитва се да примири същността си и да доказва че е “прогресивен“, но абсолютно не може да разбере защо е необходимо да се отнема собствеността: „Човек трябва да има, за да дава: било пари, било ум, било сърце! Той затова се е родил: като дървото да взима от земята и да дава на хората и птиците“.

Студентите от всички специалности се тълпят на лекциите му, той се забавлява да твърди противоположни неща – започвайте от краката, ако не се усеща тежестта, става лековато, или: винаги започвайте от главата, тя ще осмисли и одухотвори цялата останала част. За него е важен процесът в изграждането на хора на изкуството, а не производството на пропагандатори по калъп. По това време всички говорят за Пикасо, в Париж чупят витрините на изложбената зала с работите му. Бешков го изследва: „Прерисувах Пикасо и така съм го прислушал, както сам не се познава! Пикасо мина през Финикия, Египет, Сирия и Атина. Разбира се християнската цивилизация заобиколи: и той, и аз си знаем защо я заобиколи“.

Сред почитателите му е Станислав Сивриев – комунист, бивш партизанин, писател. Илия се гордее от развитието му, съжалява че Коста не е жив за да види в какъв човек се е превърнал Сиври. Нарича го Сиври-сини, от турското сиври-синек, означаващо комар. На него дължим записаното Слово на Бешков, както и поощрението за дневниците в Червената и Черна тетрадки. А на Мария Овчарова най-пълният сборник с негови рисунки.

Обръчът се затяга, страхът за близките се превръща в параноя от доносници, които се оказват много в набъбналото му досие. Донасят предимно за голямата му религиозност. А той мечтае за „место злачно и прохладно, където няма ни болка, ни печал, ни воздихание“. Иска да си върне “видението за един народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето“, където “Няма юродиви и мистични праведници. Тоя народ е жизнелюбив, под свое небе, на земята си, край гробовете на своите отци! Деца държат майките си, всички се държат един за друг, за да не се загубят в пустинята на битието, защото разгубването е голямо нещастие.“

1958 а е последната му Нова година, след двайсет дена умира в санаториума във Владая. Пише за последно: „Животът и смъртта вече не съществуват за мене. Те са нещо смешно…“. „Ако трябва да мисля и се надявам за някаква утеха или радост, те би трябвало да се намират някъде съвсем в крайчеца на присмеха и шегата“.

А ако почувстваме нужда от света на Илия, ще открием неговата „следа“ в думите му от „Барата“:

„От дувара над коритото висяха много боси крачета с набодени и посинели от тръни пети. Това бяха сополиви деца, които кой знае защо по цял ден седяха там и разговаряха. От време на време смъкваха някое, потапяха главата му в коритото, тръкваха го със сапун и то почваше да реве. Ако някому дойдеше на ум, поизпирваха ризката му отзад, без да го събличат, извиваха я, прибождаха я над кръстчето му, плясваха го отзад и то се връщаше пак горе, при другите деца, да го суши слънцето. Привечер жените се прибираха с преметнати на кобилица дрехи. Те водеха за ръка „опрани“ рожби, които тапаха с боси крачета и влачеха завързана с връвчица тенекийка, стара тенджера или динена кора, а след тях оставаше тънка, мокра следа“, пише glasove.com.

Най-нови

Лична драма: Как не забелязах истинското му лице на садист

Обичам те. С тези думи на уста, след поредния скандал, съпругът ми отново се опитва да си извоюва прошка. Понякога се оглеждам...

Новата Мис България разкри от какво не би се отказала за нищо на света

Елизабет Кравец е новата Мис България, а произходът й породи ожесточена дискусия доколко е правилно да й бъде връчена короната. Тя е...

Неделина след „Фермата“: Излязох победител

Неделина Цанева влезе като популярно лице във "Фермата", но противно на много очаквания, че ще е по-пасивна в чисто селската работа, тя...

Иво Аръков остана без работа, ясно е кой е заместникът му

Макар в личен план да му провървя и наскоро да стана татко, не може да се отрече, че в последно време Иво...

Спомени от соца: Дължахме всички успехи на Тато

Калин Тодоров (1953 г.) е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През целия си живот той е работил като...

Още интересни публикации