четвъртък, декември 8, 2022

Искрица надежда за бедна България: Идва минималната европейска заплата

Общ европейски механизъм ще доведе до ръст на минималното възнаграждение у нас

Последно

Стефан Данаилов и Аня Пенчева живели заедно в Перник

Големият Стефан Данаилов е на 40 години, когато една красива млада актриса го влюбва отново.

Страшна болест застигна Селин Дион

Селин Дион е диагностицирана със Синдрома на скованата личност (SPS), който кара мускулите й да се напрягат...

Тъжна вест: Почина уважаван писател и журналист от соца

Напусна ни още един от големите майстори на българското художествено слово Валентин Караманчев, съобщиха на БТА от...

Минималната работна заплата в ЕС, един от най-важните въпроси на комисията на Урсула фон дер Лайен, бе гореща тема в Европейския съюз в началото на годината, когато удари кризата с коронавируса. Сега, когато настъпва икономическа криза и рецесия, въпросът е как Европейската комисия и държавите членки да осигурят справедливи възнаграждения и приличен жизнен стандарт по време и след коронакризата, пише в свой просторен анализ Eurofound – европейска фондация за подобряване на условията за живот и труд, която се финансира от ЕК.

Работещите на минимална заплата традиционно са сред най-уязвимите категории заети на пазара на труда. Въпреки че в началото на годината минималните заплати бяха увеличени в цяла Европа, 70% от хората, работещи срещу минимално възнаграждение, имат сериозни трудности да свържат двата края в сравнение с по-малко от половината останали работещи, според данните от 2018 г. Това ниво варира значително в отделните страни – от по-малко от 10% в Дания, Финландия и Швеция до 55% в Хърватия и Кипър, до 60% в България и до 80% в Гърция.
В същото време работещите на минимална работна заплата в цяла Европа все по-често са призовавани да предоставят основни услуги по време на мерките срещу Covid-19. А пък вероятността да бъдат съкратени или да се разболеят е значително по-голяма поради концентрацията им в силно засегнати сектори, посочва фондацията в анализа си.

Като цяло коронакризата засегна два вида работещи на минимална заплата особено силно, но по много различни начини. От едната страна са най-важните работници – тези, които поддържаха икономиката по време на извънредните мерки и карантината. Те работят в сектори като селското стопанство, търговията на дребно и в сферата на чистотата. Това по правило са секторите с най-ниска работна заплата, която често пъти е минималната. В началото на юни еврокомисарят по въпросите на работните места и социалните права Николас Шмит посочи парадоксално слабата икономическа позиция на много основни работници по време на коронакризата.

„Тези работници поддържаха нашите общества и икономики живи, когато всички останали трябваше да спрат да работят. Парадоксално е обаче, че те ще бъдат засегнати най-силно от кризата. Работата за инициатива за минимални заплати в ЕС е съществен елемент от нашата стратегия за възстановяване. Всеки заслужава приличен жизнен стандарт„, каза Николас Шмит.
Другата група работещи на минимална заплата бяха тези, които си останаха у дома, когато бяха наложени извънредните мерки в редица страни. Проучването „Живот, работа и Covid-19“ на Eurofound показва, че 29% от анкетираните са загубили временна или постоянна работа заради пандемията. Те са работили в секторите засегнати най-силно от пандемията – хотелиерство (16%), изкуства, развлечения, отдих или домашни помощници (14%) и сервизни работници (16%).

Проучването показва още, че близо 40 на сто от анкетираните са завили, че доходите им са намалели в сравнение с тези от преди Covid-19. Близо половината твърдят, че техните домакинства не могат да свържат двата края, а над половината казват, че не могат да поддържат стандарта си на живот повече от три месеца без доход.
Ситуацията е още по-страшна за три четвърти от безработните, които не могат да се справят повече от три месеца, като 82% от тях съобщават, че домакинствата им срещат трудности. Не е необходимо много въображение, за да се определи как тези резултати се свързват с онези, които получават минимална работна заплата, които са загубили работата си пред кризата.

Пропастта между работниците на предните линии и ниските заплати, които получават, подчертава несправедливост, която може да бъде отстранена веднъж завинаги, пише в анализа си Eurofound. В политическата сфера минималните заплати станаха широко приети. Толкова, че политическата воля превърна дебата за минималната работна заплата в двупартиен въпрос.
Урсула фон дер Лийен, член на ЕНП, която традиционно е по-дясноцентристка, в своите политически насоки обеща да представи правен инструмент, който да гарантира, че всички работници в ЕС са защитени от справедлива минимална заплата, която да позволи достоен живот, където работят. На равнището на ЕС изглежда има политическата воля за решаването на този въпрос, след като в началото на юни започна втората фаза на консултациите за минималната заплата в ЕС.

Засега е ясно, че ЕК няма как да определи обща минимална заплата за целия ЕК, но може да се очаква да се опита да създаде споделена рамка, в която да се определят минимални заплати на национално ниво, пише Eurofound. Според фондацията това би могло да стане, че постигане на съгласие по общи критерии и цели, следене на изпълнението им чрез индикатори и насърчаване на икономическото сближаване. На този етап консултациите дават възможност за изработването на такъв правен инструмент за минималното заплащане в ЕС.
Все пак договорените правила не са на равнището на ЕС, а на държавите-членки и социалните партньори. Битката е между бизнеса и работниците, а ЕК е арбитърът, който трябва да разреши спора. „Гарантирането, че всички работници в ЕС да печелят достойно е от съществено значение за възстановяването, както и за изграждането на справедливи и устойчиви икономики, а минималните заплати играят важна роля за това“, отбеляза ЕК по време на започналите консултации през юни.

Ръководителят на научните изследвания в Eurofound Кристин Аумайр-Пинтар посочва, че Covid-19 е довел до значителни смущения както на пазара на труда, така и сред общество в Европа. „Работещите на минимална заплата са непропорционално изложени не само на рисковете за здравето, но и върху въздействието на кризата върху заетостта. Въпреки че въз основа на тяхната индустрия, можем да видим, че съществуват две различни категории работници с минимална работна заплата, Европа трябва да бъде обединена в поставянето на интересите на работниците с минимална и ниска заплата на преден план в мерките за възстановяване“, казва Кристин Аумайр-Пинтар.
Така илиза, че пандемията от Covid-19 може да се окаже е повратната точка, която да отвори възможности за по-бърз напредък към по-равнопоставено и справедливо общество и договарянето на механизма за определянето на справедлива минимална заплата е една важна стъпка.

Ако бъде договорен общ европейски механизъм за определяне на минималната работна заплата очакванията са това да доведе до ръст на минималното възнаграждение у нас, което е далеч от средното за ЕС – 312 евро срещу 780 евро. Традиционно България е на дъното с най-ниска минимална работна заплата от 312 евро на месец (610 лв.) от началото на 2020 г., въпреки увеличението с 9 на сто спрямо миналата година. За сравнение, в Люксембург минималната заплата е 2142 евро месечно.
Като цяло в началото на 2020 г. почти всички страни-членки на ЕС увеличиха минималната работна заплата. Единственото изключение беше Латвия, където тя остана без промяна. Най-голям беше ръстът на минималната заплата в Полша от 523 до 611 евро месечно (17%), а наймалък във Франция – от 1521 до 1539 евро (1.2%).

Увеличаването на минималните заплати в сравнение с реалните не е достатъчно за да се преодолее голямата диспропорция в заплащането. Това е причината ЕК да иска да въведе минимална заплата, която е процент от средна заплата за съответната страна членка. Такава дискусия има в редица страни. Например в Полша, Словакия и Испания предложението е минималната заплата да е 60% от средната за страната. В България, Литва и Португалия се обсъждат други механизми за вдигането й.

Засега преговорите между синдикати и работодатели у нас за определяне на прозрачен и предсказуем механизъм за минималната заплата търпят провал. Синдикатите настояват за отмяната на плоския данък и въвеждане на прогресивно облагане. Българските работодатели пък искат да се премахнат допълнителните плащания за прослужено време и дори намаление на заплатите заради коронавируса. А само преди дни икономиста Красен Станчев разкритикува юлското увеличение на пенсиите и призова правителството в България да преосмисли намаляване или поне замразяване на минималните заплати и на пенсиите.

Най-нови

Страшна болест застигна Селин Дион

Селин Дион е диагностицирана със Синдрома на скованата личност (SPS), който кара мускулите й да се напрягат неконтролируемо. Синдромът...

Тъжна вест: Почина уважаван писател и журналист от соца

Напусна ни още един от големите майстори на българското художествено слово Валентин Караманчев, съобщиха на БТА от Съюза на българските писатели.

Ани Салич се моли на Преподобна Стойна

Тв звездата Ани Салич е потърсила упование в духовната учителка на Баба Ванга – неканонизираната светица Преподобна Стойна. Новинарката...

Германия заплаши да наложи вето над Хърватия, ако България и Румъния останат извън Шенген

Германия и Люксембург заплашиха да наложат вето над Хърватия, ако България и Румъния не бъдат приети в шенгенското пространство, съобщи журналистът Джак...

Избраха Владимир Путин за Неудачник на годината

Авторитетното списание „Политико“ публикува класация на 28-те най-влиятелни личности в Европа. Украинският президент Володимир Зеленски оглави списъка, а руският...

Още интересни публикации