петък, август 12, 2022

Историкът акад. Георги Марков: В Скопие са ми казвали „И Ботев може да е бил македонец“

10 ноември 2020: Какво се случва в България 31 години след падането на Тодор Живков

Последно

Късметче на деня за 11 август 2022 година: Какво ти е подготвила съдбата за днес

Късметче на деня за 11 август 2022 година Винаги трябва да показваме на близките...

Късметче на деня за 10 август 2022 година: Какво ти е подготвила съдбата за днес

Късметче на деня за 10 август 2022 година Ако почувстваш нужда да поплачеш –...

На 10 ноември стават 31 години от Десети ноември. На тази дата през 1989 г. падна Тодор Живков и надеждата за промяна обзе цялата нация. Какво обаче се случи и защо не успяхме да изпълним мечтите си. Наистина ли само „бананът победи“ тогава, както някои продължават да коментират. Защо не бива да отстъпваме пред македонските си съседи и да предаваме историята си. По тези теми trud.bg разговаря с акад. Георги Марков.
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.

Минаха повече от три десетилетия от Десети ноември, а доста българи продължават да свързват събитието с това, че могат да си купуват банани всеки ден, което е несериозно и тъжно. Излиза, че оценката на промените през 1989-а се свежда до това, че „бананът“ е победил на тази дата. Какво мислите, академик Марков, 31 години по-късно?
Няма да се занимавам да отговарям на глупави оценки, а ще говоря като историк. Тодор Живков падна на 10 ноември 1989-а, тъй като предния ден падна Берлинската стена. Имаше вътрешни разрушителни процеси в социалистическия лагер, а освен това Живков не беше удобен на тогавашния лидер на СССР Михаил Горбачов. Когато през 1987 г. българският ръководител посещава Китай, на връщане се отбива през Москва в посолството и казва: „От тази перестройка нищо няма да излезе, само гласност и дрън-дрън“. Оттам ни пращат новия посланик Шарапов и Живков беше свален. Десети ноември си беше един вътрешнопартиен преврат с помощта на Кремъл. След това БКП се преименува на БСП, а стратегът Александър Лилов каза: „Не смяна на системата, а промяна на системата, за да запазим положителното от всички 45 години, а не да отричаме всичко“. Луканов пък предложи първо да се овладее икономическата власт, а после ще си върнем и политическата.

Но стратезите от БСП се провалиха.
Да, провалиха се. И е тъжно, защото имаше големи надежди, че България ще стане по-добро място за живеене. Но след като нещата не потръгнаха, вече 2 милиона от по-образованите и по-младите българи тръгнаха към по-уредените държави. И сега са там, изучени от нашата държава или, както казваме – стана изтичане на мозъци. Уважаван медик ми сподели, че 2/3 от завършващите нашите медицински университети отиват на Запад. Защото там получават между 6 и 10 пъти по-високи заплати. И сега имаме легла, но има недостиг. Сравнявам с Царство България – през 1908 г. България става една независима европейска държава, която има авторитет и име в международните отношения. От един изостанал Дунавски вилает ставаме европейска държава. За Народна Република България каквото и да приказват някои, дето наричам закъснели дисиденти, цапащи паметника на Червената армия с боя, но след 10-и ноември, има факти, които са неоспорими като този, че през 1974 г. е открит първия реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Тя е първата атомна централа на Балканите, независимо, че има тоталитарна система. А сега за 31 години какво забележително постигнахме и направихме?

Е, веднага ще бъде рецитиран фактът, че имаме парламентарна демокрация.
Да, че сега има безброй много партии, а преди това само една и още една нейна патерица. Сега обаче имаме разслоение в обществото на богати и бедни. Има голяма разлика, а всяка партия ни обещава средна класа. Но къде е тя, като има много богати и много бедни! И това крие опасност от обществени сътресения. Като историк казвам, че се смесва положителното и отрицателното. И причина за това е, че по върховете на държавата попаднаха напълно случайни хора, никой от тях не е сънувал, че ще стане големец. Те не бяха подготвени да управляват, а трябваше да се учат в движение, да чуят съветите на хора, които знаят повече от тях в различни области. За съжаление, тези хора не се оказаха държавници.

Акад. Георги Марков: Само Ахмед Доган спечели и е доволен от протестите

С болка трябва да отбележим, че днес са изчезнали всички илюзии и надежди, които тогава имаше. Никой обаче не каза главното – каква е истината, макар, че никой вече и не я търси…
Има вече обезверяване, апатия. Криминалната приватизация колко пъти я дъвчем, главният прокурор Гешев сега и той обещава да провери защо тя беше допусната. Чак сега казаха какви олигарси е имало. Добре, но кой е позволил да се ограбва народното богатство, създадено от хората? От тези, които сега са пенсионери и страдат. В един институт в БАН за работа като портиер – и то на минимална заплата, кандидатства човек на 80 години – учител с 40 години стаж. Какво е това!

Това ли е най-обидното, макар че то е и тъжно, и унизително?
Разбира се, защото тези хора са работели, създавали са нещо. Големците, независимо от кои партии, имат самочувствието да кажат на Тато: ние като дойдем на власт, ще превърнем България в благоденстваща държава. Ама като дойдоха на власт, се усети, че нещата не се получават. При тях има вътрешна и външна зависимост, има и сателитен синдром. Ето сега от Берлин и от Вашингтон ни натискат по македонския въпрос. Има едно слушкане на началниците. Преди беше Дядо Иван, сега е Чичо Сам. Но има и национални интереси, вижте Орбан в Унгария какво прави, въпреки че от Брюксел го ругаят. Извинявайте, но Унгария все още има национални интереси, тя е национална държава, не сме в Съединени европейски щати. Това наш политик не може да го каже, за съжаление.

30 години българските политици си мълчаха по тази толкова болезнена тема за нас. Чак сега се усетиха – човек се чуди това предизборно ли е, популизъм ли е?
През януари 2013 година покойният вече акад. Стефан Воденичаров направи един колектив със специалисти от 6 института – история, етнография, фолклор, икономика, правния и археологическия, по искане на правителството на Бойко Борисов за отношенията ни с Македония. Направихме доклад и му го връчихме. От историческа гледна точка съм категоричен и сега, че не можем да правим компромис с историята, не можем да бъдем съучастници във фалшификацията u. Да, съседите ни имат право на самоопределение – македонска нация, но тя е създадена от техния баща маршал Тито след Втората световна война и то по Коминтернова рецепта. След като има нация, трябва да има и история. А имат ли те история – имат чак след войната. Нека да изясним какво означава обща история. Общата история това е българска история. И не може да я делим. Ние не можем да делим това голямо и много важно въстание – Илинденско-Преображенското. А те казват – дайте ни Илинденското, ето ви Преображенското. Представяте ли си?!

Значи и въстанията минават в пазарлък – аз на тебе, ти на мене.
Как ще правим пазарлък? – та тук става въпрос за морален дълг пред нашите предци! Толкова млади хора са загинали в македонските полета, за освобождението на българите в Македония. И сега какво – да седне Комисията да преговаря чий е Гоце Делчев. Та това е кощунство! Той се е самоопределил приживе. Те да си се самоопределят каквито искат, но нека да знаят, че помакедончват костите на своите предци. Това е драмата. Посланик Георги Спасов от края на 90-те години рече: „Аз съм македонец!“ Ами добре, но се оказало, че неговият дядо е участвал в Тиквешкото въстание през юни 1913 година – това е българско въстание на македонските българи срещу новия сръбски режим във Вардарска Македония. Тогава му казах: „Вижте, вие се наричате македонец, но драмата ви е, че вашият дядо е българин“. Ето това вече стига до патология понякога. Те като седнат, казват: „Аз съм македонец“. Е, добре, но защо и Гоце Делчев трябва да е македонец? Ами той е загинал още през 1903 година!

Екипът на Байдън застана зад Северна Македония и натисна: София и Скопие бързо да се разберат

Ние сме известни като послушни йесмени и ако от Брюксел се опитат да наложат каква да е позицията ни за Македония – какво правим?
Всеки трети гражданин у нас има бежански корен, а всеки пети има корени от Македония. Не може да им позволим. Ако политиците ни дръзнат да направят това национално предателство, аз ще ги пратя в компанията на Георги Димитров и на коминтерновците. Макар че казват какво национално предателство са извършили БКП и Георги Димитров през 1946 година. Но аз ги предупреждавам и тях да не правят това, защото ще е същото. Не трябва да има никакви скрупули, че Скопие щели да кажат – видите ли ги онези българи татари, както сърбите ни наричат. Още в края на XIX век сърбите казват: ние сме славяни, а българите – татари, и това повтарят и в Скопие. Промиват мозъците на децата в учебниците. Гърция спря амбициите им преди 7 години, като ги отказа от Александър Велики и античната Македония. Накара ги да приемат името Северна Македония, но Северна Македония означава и Пиринска Македония. Ами те ако влязат в ЕС, ще има една кабинка на преводачите, на която ще пише „македонски език“.

Тогава като нищо могат да поискат България да признае македонско малцинство…
Да, и ще го направят, но ще искат и ОМО „Илинден“. Не, това е прекалено! Като историк предупреждавам днешните политици да не подражават на Георги Димитров, чийто мавзолей разрушихме. Историята ще ги осъди. Никой няма право да посяга на истината и с това ние да се гаврим с паметта на нашите герои от национално-освободителното ни движение в Македония. Сега Скопие издава „Българските народни песни“ на братя Миладинови като македонски и казва, че Българската екзархия е побългарила македонците. А тогава още е нямало Екзархия.

Не смея да си помисля, пепел ми на устата, ако кажат и друго, че братята Кирил и Методий са създали „македонската“ азбука!
Разбира се, че това е напълно възможно да го кажат. Ще ви посоча нещо друго, свързано с град Калофер. Четата на Калифер войвода идва от Македония. И султанът дава разрешение на хайдутите да основат на това място покрай река Тунджа свое селище, ако престанат да нападат керваните. Та в Скопие по тоя повод някои учени са ми казвали: „Абе, Ботев и той да не е македонец?“ Аз не можех да повярвам на ушите си и изригнах: „Вие не сте нормални! Вашето е патология!“. В конституцията им има всякакви малцинства и турци, и сърби, и албанци, цигани, но няма българи. Защото българите са ги направили македонци. Никакви отстъпки не трябва да правим и на никакъв натиск да не се поддаваме. Те искат да станем съучастници в кражбата на българската история.

Това ще бъде абсолютно национално предателство.
Да, това е точният термин. Георги Димитров също има корени – от Разложко, но си остана „Българинът от Лайпциг“. Тодор Павлов е родом от Щип, но и той си остана българин като регент, макар че предаде костите на Гоце Делчев на Скопие. Значи, те си остават българи, а принуждават хората да се пишат македонци. Познавам двама братя – единият е завършил военното училище и е българин, а брат му е от Неврокопско (Гоцеделчевско) и го писали македонец. А са от една майка раждани. Да не споменавам другата глупост, че Никола Вапцаров е бил разстрелян като македонец, а не като участник в Съпротивата. Дори го преведоха на „майчин“ език, демек на македонски. Примери много има, докога ще търпим преводите им на Димитър Талев, на Смирненски и още други.

Но трябва да отбележим, че виновни сме си ние – толкова години се отнасяхме снизходително към подобни твърдения.
Да, разбира се, че сме виновни. Такова волско търпение, все си мислехме, че ще проумеят истината, а те не спираха. Имахме надежда, затова и ги признахме първи като държава. Но ние нация не можем да признаем, защото нацията се създава, тя не се признава. Рекохме си – няма го вече Тито, македонизмът ще отслаби позицията на Македония. Но не – антибългарската пропаганда продължава и спиране няма.

Това, което можем да обобщим е, че ние никога не вземамае поуки от историята, вие също многократно сте казвали това.
Това е точно така и ще продължа да го повтарям винаги. В българската история сме имали държавници, само че днешните ни политици не успяха да се докажат като такива. Още Цицерон е казал, че историята е учителка на живота. Хегел е уточнил – учителка на народите. През 2001 г. издадох най-тънката си книжка „Поука за държавници“ (240 страници), но те нямат време да четат. Накрая бях извадил 33 поуки. И те са ценни, защото и предишни поколения също са изпадали в политически и икономически кризи, имало е и войни, сътресения, имало е и гражданска война. Тези поуки днес трябва да бъдат ценни, да се знаят, за да не се повтарят грешките на някогашните управници. Не само у нас, но и по света няма вече държавници като предишните, а уж всяка епоха ражда своите лидери държавници. Има световен сблъсък и разделение между отделните страни. Трябва да се търси ако не единение поне разбирателство между и вътре в самите страни.

Глобализацията пак се завръща с пълна сила, Тръмп се опита да я спре, но изгуби изборите.
Глобализацията я почнаха американците по американски. И Тръмп каза: не, ние се връщаме към изолационизма и протекционизма. А глобализацията вече работи за Китай, не за САЩ. Моят исторически оптимизъм обаче казва, че в историята е имало и по-тежки времена. Народите са били по-жилави от сега. Сега глобализацията и потребителството са издигнати в култ. Имало е по-тежки времена, но е имало исторически личности. И за съжаление, днес виждам държавни глави, но не виждам държави.

Най-нови

Късметче на деня за 11 август 2022 година: Какво ти е подготвила съдбата за днес

Късметче на деня за 11 август 2022 година Винаги трябва да показваме на близките си любовта си. Кажи „Обичам...

Късметче на деня за 10 август 2022 година: Какво ти е подготвила съдбата за днес

Късметче на деня за 10 август 2022 година Ако почувстваш нужда да поплачеш – направи го. Така ще се...

Дневен хороскоп за 9 август 2022: Влюбване за Телците, Девите да внимават с еуфорията

Дневен хороскоп за 9 август 2022 Овен Днес може да сте необикновено подвижни и жизнени. Струва...

Късметче на деня за 8 август 2022 година: Какво ти е подготвила съдбата за днес

Късметче на деня за 8 август 2022 година Ако се колебаеш, най-добре поискай съвет от свой приятел. Понякога приятелите...

Седмичен хороскоп за 8 – 14 август 2022 година: Несигурност за Близнаците, рискове за Раците

Седмичен хороскоп за 8 - 14 август 2022 година ОвенОвните, женени и с деца, ще имат приятни задължения тази...

Още интересни публикации