Култовият фронтмен на група „Сигнал“ Йордан Караджов е завършил художествено училище, но една китара подарена от баба му, става причина той да тръгне по пътя на музиката. Баща му Петър Караджов, който е бил боксьор в „Славия“, но освен това е пеел в известния хор „Кавал“, му показва как да борави със струните. Може би неслучайно първата група, на която Данчо става член, когато е едва 17-годишен, се казва „Златни струни“. Бандата постига голям успех, който обаче е надминат от група „Сигнал, сформирана от гласовития певец и колегите му Христо Ламбрев и Румен Спасов. Още първият им албум – „Вечен кръстопът“ става супер популярен и от него се продават над 300 000 копия. Следват още редица успешни албуми и хитове, като 14 от песните на групата влизат в класацията на „БГ радио“ – „500-те най-велики песни на България на всички времена“. Без аналог е и бройката на концертите на „Сигнал“ у нас и в чужбина – над 8000. Обичаният фронтмен пълни концертните зали и с друга хитова група – „Легендите“. Вече близо 45 години Данчо Караджов се радва на семейно щастие със съпругата му Мариана и вече имат трима внука. Дъщеря им – певицата Лора Караджова ги дари с Алиса и малкия Матео, а синът им Даниел, който е режисьор, ги зарадва с Ния. Данчо Караджов даде интервю за „Труд“.
Г-н Караджов, на 7-ми декември в Зала 1 на НДК , предстои голям юбилеен концерт на група „Сигнал“, с Русенската филхармония, по време на който на сцената с Вас ще се изявят цели 45 музиканти. Какво друго ще разкриете за това мащабно събитие?
Хората, които ще присъстват на концерта ще имат удоволствието да чуят коренно различен „Сигнал“, най-вече заради аранжиментите, тъй като те ще преминат през палката на диригента Димитър Косев – невероятен музикант и пианист. Също така, ще разберат, че освен онова, което сме оставили досега в подсъзнанието на нашите почитатели има място и за още. Точно затова правим този нередови рок концерт, с участието на Русенската филхармония, с които имахме осем концерта преди няколко години и проекта беше безкрайно успешен. Сега подновихме тази идея и слава Богу, че Димитър Косев се съгласи. Специално за концерта ще направим и две съвършено нови версии на парчета от нашия репертоар. Едното е „Вопъл и екстаз“ от „Черно-белият албум“, който издадохме през 2005 г, а другото „Цариградски нощи“ – песен от моя солов проект от 2012-та година. На сцената ще има и въздушни акробати, които ще участват в четири от песните. Вярвам, че публиката ще остане доволна, защото наистина ще чуе един коренно различен „Сигнал“.
Преди няколко месеца издадохте и нов албум, по текстове на Александър Петров – „След тъмнината“…
Този албум може да се нарече най-доброто на „Сигнал“ и Сашо Петров, защото три от огромните ни балади с негово участие „Между ад и рай“, „Съжалявам“ и „В друго време, в друг свят“ влизат в него. Включени са също и две нови парчета – „Просяк или крал“ и „Утре“, които през 2017-та записахме в световноизвестното студио „Аби Роуд“, там където „Бийтълс“ са записали от първия до последния си албум. Това ни направи безкрайно щастливи музиканти и сме благодарни на нашия приятел Николай Везенков, който пое финансирането и „Сигнал“ успяхме да влезнем там, където друга българска група не е имала шанс. В този албум имаме и една песен – подарък от Славчо Николов от БТР, която също е по текст на Сашо Петров – „Вчера“.
Бихте ли записали песен с по-социално послание?
Не, не бих написал отново песен със социално послание, защото българинът не обича да разсъждава на тази тема. Давам пример с едно страхотно наше парче – „Каролин“, от албума „Вкусете живота“ от 97-ма година. Когато го написах, си казах: „Боже, това си стана убийствен хит!“ Героят в нея е едно българско момче, което се запознава с американка и й казва да дойде в България – да види, че и тук хората живеят и децата им ги радват със своите гласове и т.н. Абсолютно никой не обърна внимание на тази песен и бях малко обиден, понеже посланието е истинско и в защита на самата България, защото нашият герой иска неговата дама да дойде и да живее тук. Много ме натъжи, че тази песен остана незабелязана и се зарекох повече никога да не правим парчета на социални теми. Темата с любовта – да си поплачем малко, върви най-много при нашего брата.
Какви теми и събития Ви вълнуват в момента на политическата ни сцена?
Не съм аполитичен, но не ме е грижа за т. нар. наши политици. Нищо не ме вълнува, защото виждам, че няма смисъл да хвърлям каквато и да е енергия по такива теми – продължавам да съм музикант и да се опитвам със „Сигнал“ да веселим хората, макар и след 45 години. Това е ужасяващо дълъг период и сме горди с този факт, че в една толкова малка страна като България успяхме да запазим същото ниво на интерес.
Наскоро празнувахме Деня на независимостта на България. Според Вас, доколко независими или по-скоро зависими сме днес?
Зависими сме естествено, най-вече от великите сили. Вече казах, че сме малка държава и може би това, че нашата външна политика никога не е била на ниво, ни е карало да сме зависими или от едни, или от други – било от Русия, или от Щатите, а сега от Европейския съюз. Няма как, не сме единствените… Яд ме е на това, че някой се опитва да омаловажи езика ни и се дразня като чуя, че българският език след няколко десетилетия щял да умре – бил мъртъв език. По тази логика, освен английския и испанския – кой не е мъртъв, защото освен тях всички изчезват след обозримо бъдеще.
Вие бил ли сте някога зависим от нещо, било то наркотици, или например кафе, което също действа пристрастяващо?
Наркотици – не знам какво е това, но съм голям кафеджия и сутрин удрям две много стабилни чаши – огромни. Не мога без кафе и само като го помириша и изпадам в делириум! (Смее се.)
Дъщеря Ви Лора Караджова се изяви успешно като актриса в хитовия филм „Чалга“. Успя ли да Ви докосне тази лента и посланието й?
Да, видях филма и много ми хареса. Още преди да излезе се срещнах с Мариан Вълев и разговаряхме надълго и нашироко, като той изказа много приятни впечатления от дъщеря ми. Да си пред камера за клип е едно, а за големия екран е нещо различно. След като гледах филма се обадих на Лора и я поздравих, че се е справила много добре. Посланието на „Чалга“ беше ясно и Мариан чрез сценария е уцелил много проблеми, които сигурно никога няма да се решат, макар че има смисъл да се докосваш до тях и да ги показваш. Тези проблеми – животът на улицата, лошата среда и компании, наркотиците, алкохола и лекото поведение на момичетата, съществуват в много семейства, въпреки че има родители, които се опитват да им обръщат внимание. Смела постъпка е да засегнеш подобни проблеми – не е лесно. Много хубав филм, поздравявам и режисьора Мариан Вълев.
А Вас не ви ли привлича това да се снимате в киното?
Ще споделя, че през декември излиза един игрален филм с мое участие – „Цената на властта“. Аз играя баща на главния герой, но засега не мога да издавам повече подробности.
Героинята на Лора в „Чалга“ е поп фолк певица. Щяхте ли да приемете това, ако и в живота тя бе избрала да пее чалга, все пак това все още е най-слушаната музика у нас?
За голямо съжаление е така, нищо лично към този стил и тези, които го предпочитат. Не бих бил доволен, ако Лора беше взела такова решение, но в края на краищата всеки има право да върви по своя път. Възпитавал съм Даниел и Лора в един порядък и слава Богу, че тя не започна да пее подобен стил, но ако беше започнала щях да го преглътна, макар и горчиво. Винаги съм уважавал избора им и мисля, че съм от най-добрите бащи, а сега вече и от най-добрите дядовци.
Тъжно ли Ви е за тези момичета, които са готови на всичко, за да станат чалга звезди и да се сдобият със силиконови гърди? Как бихте реагирали, ако някоя от внучките Ви си поиска силиконов бюст за бала?
Както казах, всеки има право да тръгне по някакъв свой път, дай Господ да е по праведен и да кореспондира с нормалните ценности на човека. Всеки има желание по някакъв начин да се сдобие с това, което му липсва, или е модерно. Ако внучката ми каже: „Дядо, искам силиконов бюст“, стига дядо й да доживее до бала, първо ще има един, доколкото може по-сериозен разговор и чак след това ще видим дали ще има. Дано природата да я надари с естествен такъв, за да няма нужда от изкуствен.
А подкрепяте ли Вашата колежка Милена Славова в съдебната й битка с ЛГБТИ организация?
Абсолютно – дебело подчертавам това! Нямам нищо против различните – имам такива приятели и те са безкрайно кадърни хора. В световен мащаб също много уважавам един Елтън Джон, или Фреди Меркюри, който за мен е гений, но не съм видял от тях да се правят на интересни, все едно единствено и само те съществуват. Докато има други, които нормалния хетеросексуален човек сякаш не го зачитат и мислят, че само хомосексуалните са меродавни на тази земя – ако спрат да протестират и демонстрират – нищо против нямам. Така че, подкрепям Милена с две ръце!
Вече имате три внучета. Притеснява ли Ви вероятността след време и у нас децата да могат сами да определят от кой пол искат да бъдат?
Мисля, че поне в моя случай не ме притеснява нищо, защото и двете са страхотни мадами и надали някоя ще пожелае да стане мъж, като ги гледам какви кокони са. (Смее се.) Малкият Матео е на три години и половина и му пожелавам да бъде най-големия мъж, който се е родил на тази земя.
Кой от внуците Ви е най-палав и забавлявате ли се с тях?
Е, да, забавляваме се и тримата, за сметка на жена ми разбира се, защото тя, освен безкрайно грижовна баба – много се изморява, все пак вече сме на достатъчно много години. Матео е голям бандюга – да ми е жив и здрав! Той е на три и половина и много неща още не ги осъзнава, иначе е страхотен сладур и само колите са му в устата „на тате колата, на мама колата, на дедо колата – хайде да се возим на дедо на колата!“ Алиса вече е по-голяма, стана по-мъдра и в никакъв случай не е палава. Ния още по-малко – много е умна за годините си, със страхотен изказ и невероятен речник, много им се радвам.
Преди няколко години Вие бяхте ментор в „Гласът на България“. Какво мислите за това, че в шоуто се явяват кандидати главно с песни на английски език и на кой от сегашните ментори симпатизирате?
Това, че се явяват на английски, по-скоро си е вина на самия продуцент. Трябва да пеем на български. Лошото е, че като изпееш една английска песен и после като се опиташ на български и не се получава – никой от младите не може да пее на български. Като възпитателно средство – такива в кавички прочути тв предавания трябва да правят така, че да поддържат родния ни език. За съжаление, в тях всичко е в полза на продуцента и лъжат младите, че ще стават звезди, но още на другия ден след предаването никой не ги помни – има нещо нечистоплътно в тази идея. Не гледам новото издание на „Гласът“ и не мога да кажа, че симпатизирам на някой от менторите, но по принцип, не мога да се съглася едно младо момиче да оценява дали някой може да пее, или не – ако беше на 60 г., щеше да е различно. Иначе, с Миро сме били заедно ментори в „Гласът“ – много интелигентно момче, дума да няма. Ето един човек, който не е стар като възраст, но разбира от това изкуство.
Как се чувствате от факта, че паричната добавка от 350 лева към пенсията Ви, като призьор от „Орфея“, е само за тригодишен срок, който вече изтича?
Да, изтича, всичко има своя край, за съжаление. От една страна съм доволен, че някой оцени нашата работа, от друга страна не съм доволен, че не решиха проблема – говоря за добавките, защото те не са толкова много, че да разчиташ на тях. Или трябва да ги направят пожизнено, или не трябва да ги дават – какво значи три години?! Дай Господ да ме държи на сцената, че да се грижа и за финансовото си състояние.
В какво вярвате и Ви дава сили, когато имате някакво изпитание?
Вярвам в не едно, или две неща. Спрямо изпитанията, към края на живота, те все повече намаляват и остава да се радвам на семейството си, на децата си и най-вече на внуците, които са ми ужасно на сърцето. Сега разбрах, че появата на един внук е връхната точка – апотеозът на човешкия живот.