Че десните у нас отдавна са без тежест в обществото, е ясно на всички. Някакви жалки остатъци от могъщия навремето СДС, отделни негови бивши или настоящи все още членове от време на време напомнят за себе си, колкото да предизвикат обществено раздразнение с крайните си наивистични възгледи. Един от тях се подвизава в европарламента, а друг тези дни предизвика обществено недоволство.
Красен Станчев, основател на някакъв институт за пазарна икономика, поиска намаляване на минималната заплата от 610 на 430 лв., а пенсиите да се свалят или поне да не се увеличават от първи юли, припомня читателят на „Ретро“ Петър Терзиев. Това според пишман анализатора била най-важната антикризисна мярка. Работиш и получаваш заплата от 215 евро на месец и си горд гражданин на ЕС.
Понятието работещи бедни, което сега битува, ще се преименува в работещи мизерно оцеляващи. Минималната пенсия от 250 лв. от началото на юли да бъде сведена до незнайно каква сума. Да се изгони всеки работещ окончателно от страната, а пенсионерите да се ликвидират физически, умирайки от глад. Дясна политика, това е капацитетът на т. нар. десни.
Само че когато орежеш пенсиите и заплатите, ще свиеш потреблението, което сега е на ниво битово оцеляване. А това ще е пряк удар отново върху хазната. Ще спестиш едни пари, за да загубиш други. И ще прогониш още работещи хора, за да доунищожиш и без това едвам оцеляващата социална система.
Старите хора казваха при такива случаи танто за кукуригу. Точно като кукуригане на разсъмване е този възглас на пазарния европеец Станчев. Петлите кукуригат и си мислят, че прогонват нощта, а не знаят, че и без петел се съмва. Като няма какво да кажеш, мълчи! Усвоявай си грантовете от Сорос и си трай.
Петър Терзиев, София
Припомняме изявлението на философа, което разбуни духовете
Философът Красен Станчев: Пенсиите и минималната заплата трябва да се намалят
Минималната заплата в България, която в момента е 610 лв., трябва да се намали на 430 лв., а пенсиите да се свалят или поне да не се увеличават от 1 юли.
Тези мерки за справяне с кризата с Covid-19 лансира в интервю за Нова телевизия в неделя философът доц. Красен Станчев и основател на Института за пазарна икономика. Тезата му предизвика силно възмущение в социалните мрежи.
Според Станчев по-ниските пенсии и заплати биха били инструмент за съкращаване на разходи в кризата. Освен това той се обяви против сегашния административен ред за изчисляването на минималната работна заплата. От интервюто не стана ясно защо доцентът смята, че минималната заплата и пенсиите са най-належащите за съкращаване разходи в кризата, пише mediapool.bg. „…Ние имаме изчисление, реално житейско изчисление на онова, което е минимална работа заплата и онова, което е финансирано тези работни места, които се запазват (по схемата 60/40, б. р.), е 430 лв. на месец.
Следователно и минималната работна заплата не може да бъде по-голяма, тоест тя трябва или да се свали, или да не се мърда нагоре. Същото би трябвало да стане и с пенсиите според мен – да се намалят„, посочи Станчев.
Мнението му е и в тотален противовес на призива на изпълнителния директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която настоява държавите да увеличат разходите си в кризата и отправи призива: „Харчете, харчете, харчете“.
Красен Станчев обясни още, че ако беше министър-председател, щеше да премахне данъка върху дивидента (5%) и данък печалба (10%). Това щяло да остави на разположение във фирмите около 3 млрд. лв. годишно, за да се справят с кризата. След като премахне въпросните данъци, Станчев би съсредоточил върху потребностите на рисковите групи – възрастни, болни, малцинства и хора с увреждания, но не посочи с какви пари ще ги финансира, след като премахне данъците за бизнеса.
По думите на Станчев схемата 60/40 за запазване на заетостта в кризата е много слабо ефективна, защото до момента тя е подпомогнала много малко работещи и реално похарчените пари са едва около 11% от предвидения за целта 1 млрд. лв.
Красен Станчев хем защити наливането на 140 млн. лв. в Първа инвестиционна банка, хем заяви, че ако зависеше от него, не би го направил, защото „не трябва да се бърза за чакалнята за еврото“. „Няма нищо, което да налага бързане. Ние все още стоим много по-добре от повечето държави в еврозоната“, завърши философът.