Късметче на деня за 11 септември 2023 година
Намираш се на кръстопът. Вжно е да осъзнаеш, че това, което е истина за един, може да е лъжа за друг. Когато изясниш това, ще знаеш кое е правилното решение.
11 септември е 254-тият ден в годината според григорианския календар (255-и през високосна). Остават 111 дни до края на годината.
На този ден:
1565 г. – Приключва Великата обсада на Малта от османските турци, започнала на 18 май, в която рицарите хоспиталиери удържат геройски острова.
1697 г. – Голямата турска война: Състои се Битката при Зента.
1709 г. – В една от най-кръвопролитните битки от Войната за испанското наследство – Битката при Малплаке – обединените сили на Великобритания, Нидерландия и Австрия побеждават Франция.
1792 г. – Откраднат е диамантът Хоуп от къщата, в която се съхранява.
1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен.
1915 г. – България в Първата световна война: В Царство България започва мобилизация на българската армия за Първата световна война.
1922 г. – Въстание от 11 септември 1922 година.
1941 г. – Започват изкопните работи по построяването на Пентагона.
1961 г. – Формиран е Световният фонд за дивата природа.
1972 г. – Състои се официалната церемония по закриване на Двадесетите летни олимпийски игри в Мюнхен, Германия.
1973 г. – Извършен е военен преврат в Чили от генерал Аугусто Пиночет, който демонстративно сваля демократично избрания президент Салвадор Алиенде. Пиночет запазва властта си 17 години.
1978 г. – Умира българският писател и дисидент Георги Марков, който е отровен в Лондон 4 дни по-рано от агент на Държавна сигурност.
1989 г. – Във вестник Работническо дело са публикувани имената на около 500 деятели на БКП, репресирани в СССР при управлението на Сталин. С публикацията те са реабилитирани.
1994 г. – Официално отваря врати Музеят на византийската култура в град Солун, Гърция.
1997 г. – Непилотираният космически апарат на НАСА Марс Глобъл Сървейър достига орбитата на Марс.
2001 г. – Атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ причиняват срутването на Световния търговски център в Ню Йорк, част от Пентагона в Арлингтън, Вирджиния и падането на пътнически самолет край Шанксвил, Пенсилвания.
2003 г. – Шведската външна министърка Ана Линд умира, след като е нападната с нож и смъртоносно ранена от неизвестен мъж на 10 септември.
2004 г. – При катастрофа на хеликоптер в Егейско море загиват всичките 17 пътници на борда му, в това число патриарха Петър VII, журналисти и епископи на Александрийската патриаршия.
2005 г. – Израел официално обявява намерение да напусне Ивицата Газа след 38 години окупация.
2007 г. – Русия изпитва най-голямото конвенционално оръжие създавано някога – Бащата на всички бомби.
Родени
1524 г. – Пиер дьо Ронсар, френски поет († 1585 г.)
1816 г. – Карл Цайс, германски оптик († 1888 г.)
1822 г. – Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг († 1892 г.)
1833 г. – Леандър Леге, френски дипломат († 1887 г.)
1862 г. – О. Хенри, американски писател († 1910 г.)
1877 г. – Феликс Дзержински, революционер и политик († 1926 г.)
1881 г. – Гончигийн Бумценд, монголски политик († 1953 г.)
1885 г. – Дейвид Хърбърт Лорънс, английски писател († 1930 г.)
1900 г. – Семьон Лавочкин, авиоконструктор († 1960 г.)
1903 г. – Теодор Адорно, немски социолог и философ († 1969 г.)
1914 г. – Павле, сръбски духовен водач († 2009 г.)
1916 г. – Александър Кипров, български шахматист († 2000 г.)
1917 г. – Фердинад Маркос, филипински президент и диктатор († 1986 г.)
1917 г. – Ярослав Тагамлицки, български математик от руски произход († 1983 г.)
1920 г. – Иван Братанов, български актьор († 1968 г.)
1930 г. – Никола Станчев, български борец († 2009 г.)
1933 г. – Уилям Пиърс, американски нео-нацист († 2002 г.)
1935 г. – Герман Титов, съветски космонавт († 2000 г.)
1935 г. – Арво Перт, естонски композитор
1937 г. – Йосиф Кобзон, руски певец и политик († 2018 г.)
1939 г. – Сократ Лафазановски, македонски художник
1940 г. – Брайън Де Палма, американски филмов режисьор
1940 г. – Нон Дук Ман, виетнамски политик
1941 г. – Георги Наумов-Чарли, български актьор
1944 г. – Кеворк Кеворкян, български журналист
1945 г. – Франц Бекенбауер, немски футболист и треньор
1948 г. – Димитър Костадинов, български писател
1948 г. – Илия Караиванов, български актьор
1957 г. – Пламен Марков, български футболист и треньор по футбол
1963 г. – Таня Димитрова, българска актриса
1972 г. – Красимир Дунев, български гимнастик
1977 г. – Матю Стивънс, уелски играч на снукър
1977 г. – Тодор Чобанов, български историк и политик. Заместник–министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов, доктор по археология
1978 г. – Бен Лий, американски актьор
1981 г. – Андреа Досена, италиански футболист
1984 г. – Юсуф Акгюн, турски актьор
Празници
Аржентина – Ден на учителя
Испания – Национален празник на Каталуния
САЩ – Ден на патриотите