Редовната консумация на магданоз способства за активното увеличаване на запасите от витамин К. Именно той оказва пряко влияние върху скоростта на съсирване на кръвта. В малки количества, като подправка към храната, магданозът няма да има отрицателно въздействие, пишат от zdrave.to.
Нивото на витамин К в този случай ще бъде в нормалните граници. Но, ако човек ежедневно консумира повече от 3-4 клончета магданоз в суров вид или го приема под формата на отвари и настойки, гъстотата на кръвта ще се увеличи. При наличието на фактори, които допринасят за образуването на кръвни съсиреци, такова активно използване на магданоз може да доведе до запушване на кръвоносните съдове.
Разбира се, не си струва напълно да изключите магданоза от менюто си. Въпреки това трябва винаги да се използва в умерени количества. Когато се използва за храна магданозът може да има следните благоприятни ефекти върху човешкия организъм:
-ускорява процеса на усвояване на храната и елиминира увеличеното образуване на газове;
-има изразено диуретично действие;
-съдържа вещества, подобни на хормоните, които могат да повишат тонуса на мускулната тъкан.
Невинаги полезните свойства на зелените подправки са безопасни за хората. Така например, бременните жени и хората с болести на пикочната система преди ядене на магданоз трябва да се консултират с лекаря си.
Обикновеният магданоз (Petroselinum crispum) е светлозелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия изток, Европа и Америка. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил. Съдържа гликозида анин. Като подправка се използват два вида магданоз – къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.
В някои северни български диалекти магданозът се нарича мерудия. В Ловешка и Търновска област се ползва масово думата мерудия или мюрдия. Думата магданоз почти не се използва и дори голяма част от населението не знае, че магданоз и мерудия е едно и също. Тази дума е с твърде стар произход и се предполага, че в множествено число (мерудии) е обозначавала всички зелени подправки. Доказателство в подкрепа на тази хипотеза е, че в различни български диалекти с думата мерудия се обозначават различни видове подправки.
В някои диалекти се приема за друго име на сминдух. Най-вероятно думата мерудия произлиза от новогръцката дума със значение „мирис, ухание“. Съществувала и в средновековния гръцки език и има древногръцки произход. От същия корен и също от гръцки произход е българската думи „мириша“, „мирис“ и „миризма“, както и думата „миро“. Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да започнете нова диета или да използвате каквито и да е средства от народната или алтернативната медицина, се консултирайте със своя лекар!