С моята бъдеща съпруга Евгения се запознахме, когато бяхме на 19 години. И за двамата това се оказа любов от пръв поглед. До ден днешен ми е чудно с какво успях да я привлека. Евгения беше голяма красавица: чаровница с руса коса, ярки сини очи и деликатна бяла кожа. А аз, с една глава по-нисък, до нея изглеждах невзрачен и свит. Неведнъж я питах защо избра мен, а тя се усмихваше и ме прегръщаше.
Известно време след първата ни среща с нея се оженихме. С любимата ми произхождахме от бедни семейства, затова просто се разписахме, без да вдигаме сватба. Родителите ни в един глас твърдяха, че сме прекалено млади и нищо няма да излезе от този брак. Прогнозите им сочеха, че най-много след година ще се разведем. Ето защо не ги поканихме на подписването.
След година на бял свят се появи първородният ни син Антон. В деня, в който го взех от родилния дом, разбрах, че съм станал истински мъж – баща! Това означаваше, че всички отговорности се падаха на мен. Разговарях с родителите си и ги помолих за финансова помощ, за да започна собствен бизнес. Колкото и странно да изглежда, баща ми застана на моя страна, но майка ми категорично се противопостави да помогне на мен и семейството ми. Тогава баща ми продаде колата си, която пазеше като зеницата на окото си дълги години. Това беше началният капитал, който ми помогна след три години да стъпя на краката си и да върна всичко на родителите си в пълен размер.
Точно тогава се роди дъщеря ми Тина – най-красивото момиче на света и пълно копие на майка си. Семейството ни беше много задружно. Всичко правехме заедно. Децата виждаха колко се обичаме с майка им, а и тази любов ги научи да ценят живота. Но ето че злото влезе тихо и неусетно в живота ни.
Един ден съпругата ми се оплака от болки в гърдите. След куп изследвания се установи, че любимата ми е болна от рак. Месеци наред се борихме упорито с коварната болест, но тя си взе поредната жертва. Изминаха няколко години, а болката е все така мъчителна. Добре, че са децата, за да ме поддържат жив. Неотдавна срещнах една жена, която много приличаше на моята Евгения: същата руса и сини очи. Повярвах, че мога отново да се влюбя, но по-късно осъзнах, че единствено е целяла парите ми. Вече знам, че след смъртта на съпругата ми никога повече няма да бъда щастлив. Истинската любов идва само веднъж в живота!
Източник: skafeto.com