Като дете с нетърпение очаквах часовете, в които алкохолът отсъстваше у дома. Но с течение на времето радостта ми се превърна в разочарование, защото зависимостта надделя. Днес баща ми вече не съществува. Пет години след развода на родителите си, се преместих да живея при татко, надявайки се да запълня празнотата, която мама му остави. Но съжителството ни не се оказа така, както си бях представяла. Всеки ден с нетърпение го очаквах да се прибере, но той вечно закъсняваше. Навън беше непрогледен мрак, когато баща ми най-накрая заставаше на вратата. Все още се надявах да привлека вниманието му поне за миг, но чувайки познатия звук на виното, което се налива в чаша, знаех, че състезанието е приключило. Защото сега татко скоро ще стане „уморен“.
В моментите, в които беше трезвен, татко бе прекрасен и добър човек. Никога не се е държал снобски и смяташе, че всички хора са еднакво важни, независимо дали са знаменитости или събирачи на боклук. Беше много грижовен, затова не се съмнявах, че ме обича. Не знаеше какво е нетърпение. Но за съжаление той избра да даде най-висок приоритет на алкохола. Всеки ден на масата у дома присъстваше неизменната бутилка вино. Осъзнавах, че ако искам да си поговорим нормално, трябва да ставам рано сутрин. Вечер той заспиваше на дивана с бутилката вино до себе си.
Лична драма: Как преодолях пристъпите на паника
Опитвах се да оправдая поведението му. Казвах си, че като кмет има много работа и тя със сигурност го напряга. Но когато гостувах на приятелите си, ясно виждах, че домът им се различава от моя собствен. Семействата седяха заедно на масата за вечеря, разговаряха и се шегуваха, точно както беше преди родителите ми да се разведат. Един ден помолих татко да пие по-малко, а той без малко да ме удари. Тогава шокирана осъзнах, че се е превърнал в алкохолик. В крайна сметка заради липсата на внимание, развих хранително разстройство.
Слабеех, а баща ми не забелязваше нищо. Тъй като изглеждах като обикновено момиче и добра ученичка, хората мислеха, че у дома всичко е наред. Никога не събрах смелост да споделя с някой как наистина се чувствам. Не можех и не исках да понеса срама. Болеше ме да разкрия, че човекът, който редовно дава интервюта по телевизията и участва в публични събирания, е зависим. С времето започнах да се дистанцирам от баща си. Веднъж му казах, че не искам да се срещаме, ако е пиян. Надявах се дълбоко в себе си, че той ще спре да пие, че съм му достатъчно важна, за да остане трезвен, но това само влоши положението.
Лична драма: Любимата ми е инвалид и родителите ми я отхвърлиха
Изминаха години. Въпреки успешната ми кариера, съвестта постоянно ме измъчваше, че игнорирам неговите обаждания и съобщения. Понякога минаваха месеци без да го чуя. Знаех, че се е опитвал да се лекува, но в крайна сметка отново е избрал бутилката. Една вечер получих обаждането, от което се страхувах. Бяха открили татко мъртъв у дома. Неотдавна беше навършил 66 години. Пуснах телевизора и в това време медиите оповестяваха новината за кончината на бившия кмет.
В този момент осъзнах, че никога повече няма да го видя. Чувството, че го предадох и съм лоша дъщеря, не ме напускаше. Обвинявах се, че не го потърсих толкова месеци. А всичко можеше да бъде различно, ако бях проявила разбиране към зависимостта му, ако не се бях подала на моето нетърпение. Днес работя като психолог и помагам на младежи, които злоупотребяват с алкохола. Ако можех да кажа нещо на татко, то е, че се гордея с него. Той ме научи да бъда добър човек и никога да не осъждам хората. Знам, че и той би се гордял с мен.
Източник: skafeto.com