„На Радан Кънев му забранили да изразява обратно мнение в залата. От България не можаха да му забранят, но от Европа успяха. Не разбирам защо не напуска ЕНП, това би било достойно поведение. Чужда оставка е много по-лесно да се иска явно. Много неща станаха явни“, това публикува на страницата си във фейсбук писателката Милена Фучеджиева. Ето какво още споделя тя (публикуваме думите й без редакторска намеса):
„С Елена Йончева двамата постигнаха мерзостта в Европа да се говори за „македонско малцинство“ в България, както искаха някога Съветите. Тук цари някакво, за мен поне, неразбираемо разочарование от събитията. Неразбираемо е, защото трябва да си не само наивен, но и да не си се отървал или от наследствени или от лични комунистически нагласи, за да очакваш този път от Големия европейски брат да нареди на правителството на уж (явно в твоите представи е „уж“, не в моите) суверенна държава да се саморазпусне, защото има рехави протести.
Такова нещо и по времето на СССР не се е случвало. Европейският парламент не може да издига и сваля правителства вместо гражданите на конкретните държави. Това вече би било комунизъм и диктатура. Не иронизирам, разсъждавам логично. ЕП не може да наложи нищо на Полша и Унгария, при положение, че в Унгария има много по-реална медийна и всякаква диктатура от тук, а в Полша са против абортите, което е просто потрес, както и срещу ЛГБТ по начин по който тук това не се случва.
И не са им спрели еврофинансирането. Но спряха еврофондовете за правителството на Орешарски.
Както и да е. Разбирам чувството за интелектуално превъзходство на страстно желаещите да видят коалиция между Слави Трифонов, БСП и ДБ, но явно ще трябва да почакат до пролетта, докато ние, „полу-интелигентните“ и „остаряващите лошо“ си мълчим с вече добре възпитано отвращение ,наблюдавайки този кичозен спектакъл. И тази коалиция няма да им избяга. Нито пък коалицията с „негодния субект“ за коалиция.
Нито пък с презаредения американски Цветанов, който излъчва само позитивни съобщения – „консенсус“ и „хоризонти“. Видя се как работи Европа, нещата са оставени да се развиват с демократичните лостове с които трябва да се справяме със собствената си крадливост, партизанщина, завист, злоба, алчност и всичко, което съставлява всеобщата корупционна картина.
И ако успеете да овладеете поне малко злобата, отрицанието и негативизмът си, бихте помогнали на обществото в пъти повече, отколкото ако ей сега ни „наредят отгоре“ да има избори. „Делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се!“.