Мухарем Сюлейманоглу е бивш щангист, настоящ клубен треньор по вдигане на тежести в Турция и брат на легендарния Наим Сюлейманоглу. Състезавал се е на олимпиадата по вдигане на тежести в Барселона през 1992 г. Пред „България днес“ Мухарем си спомня за прочутия си брат и разказва любопитни подробности за детството им.
Г-н Сюлейманоглу, подобно на брат си Наим сте бивш щангист. С какво се занимавате в момента?
В момента съм треньор по щанги в Анкара. Преди бях старши наставник на национално ниво, сега съм на клубно. Винаги съм в контакт с Българската федерация по вдигане на тежести. Виждаме се с ръководителите и сме приятели.
Помагате ли по някакъв начин за развитието на клуба, носещ името на брат ви в Момчилград?
Досега двама бизнесмени помагаха с купуването на щанги. Обзаведена е залата и условията са добри. Догодина даже женският национален отбор на Турция има планове да направи лагер в Момчилград преди олимпиадата в Париж. Аз съм съветник на президента на федерацията по вдигане на тежести в Турция. Съвсем скоро разговаряхме с него за тази възможност и с каквото мога ще помогна, тъй като градът и клубът са малки.
В Турция има ли спортни комплекси, носещи името на брат ви?
Постоянно се отварят спортни зали в Турция. Но първата спортна зала, кръстена на Наим, е тази в Момчилград. Това беше голям жест от тогавашния кмет Сунай Хасан. В същия комплекс с брат ми бяхме започнали кариерите и развитието ни като щангисти. За нас беше голяма чест, защото Наим е човек, който наистина е прославил България и Турция.
Редовно ли посещавате паметника на Наим?
Да, разбира се, редовно го посещавам. Майка ни живее в Момчилград. Имам къща там. Когато имаме възможности и покрай празниците си идваме. Тогава, когато мога, посещавам неговия паметник.
Ако неговото име не беше сменено покрай „възродителният процес“, щеше ли Наим да избяга и впоследствие да се състезава за Турция?
Той не си е и помислял за такова нещо преди смяната на името. Ние обичаме България.
Какво беше любимото ви хоби с Наим?
С брат ми през свободното ни време ходехме на вилата си. Занимавахме се с пчеларство и градинарство. Баща ни беше пчелар, Наим също, а аз продължавам тази традиция и до днес.
Какви са ви впечатленията от българските щанги днес?
Аз предимно следя мъжете, а за жените не мога да кажа толкова много. Има някои таланти, които все още не са се прочули, но според мен ще прогресират добре. В Българската федерация имат някои проблеми, които скоро ще опитат да разрешат. Навремето беше по-лесно да се набелязват талантливи щангисти, но сега е трудно.
Какви са разликите между българските и турските щангисти?
Ние най-напред се гордеем, че сме възпитаници на България, но по мои наблюдения няма разлика в системата, по която се работи.
Какви са вашите амбиции в момента?
Като става дума за щангите, ситуацията в Турция е сходна на тази в България. Не се полагат толкова грижи и обмислям предсрочно да се пенсионирам като треньор. Ще продължавам обаче да съм съветник на президента на Турската федерация по вдигане на тежести.
Какво бихте казали на децата и младите хора в България, които се занимават с щанги?
Във всеки спорт трябва да се работи много и е важно винаги да има вяра. С тези неща успехите винаги идват рано или късно.