Необходими продукти:
пилешко филе – 600 г
грах – 1 консерва от 800 г
доматено пюре – 3 ч.ч.
сол – 1 щипка
черен пипер – 1 щипка
вегета – 1/2 ч.л.
олио – 2 с.л.
вода – 1500 мл
Начин на приготвяне: Кипваме водата в тенджера. Нарязваме месото на хапки и го сипваме в тенджерата. Варим го 20 минути и добавяме олиото, граха (заедно с водата от консервата) и доматеното пюре. Варим още 20 минути и добавяме вегетата, солта и черния пипер. Изключваме котлона и оставяме тенджерата с яхнията на него около 10-12 минути. След това сервираме нашето пилешко с грах, приготвено лесно след работния ден. Бързата яхния с пилешко и грах е готова.
Гра?хът (Pisum sativum) е биологичен вид, растение от семейство Бобови (Fabaceae). Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят. Обикновеният културен грах е едногодишно тревисто пролетно растение. Срещат се обаче и зимуващи форми, неправилно наречени зимни. Повечето от сортовете грах имат восъчен налеп върху стъблото, листата и чашките на цветовете.
Кореновата система на граха се състои от главен корен, който прониква дълбоко в почвата (до 1 метър и повече) и извлича хранителни вещества и влага от по-долните почвени пластове. От него излизат странични разклонения с много коренчета, разположени предимно в повърхностния почвен пласт (до 20 cm). По корените се намират грудкови бактерии (Rhizobium leguminosarum biovar viciae), които свързват атмосферния азот и го правят достъпен за граховите растения.
Стъблото е гладко, кухо, с височина в зависимост от сорта – от 20 см до 2,5 m. По височина на стъблата сортовете се разделят на няколко условни групи: ниски – с височина до 45 cm, полуниски – 45 – 65 cm, средни – 65 – 95 cm, високи – над 95 cm. Стъблото е просто или щамбово, надебелено в горната си част, пълзящо, увивно или изправено. Повечето от сортовете, които се отглеждат в България, имат прости стъбла. Щамбови стъбла имат както ниските, така и високите сортове. Колкото стъблата на даден сорт са по-високи, толкова той по-лесно и по-рано поляга.
Листата на граха са чифтоперести, с един до три чифта яйцевидни, повече или по-малко закръглени или продълговати листенца, с едри прилистници в основата. На някои листа вместо трети чифт има само по едно листенце. Листата завършват с мустачета, с помощта на които растенията се крепят взаимно. Повечето от разновидностите с обагрени цветове имат в основата на прилистниците червеновиолетов пръстен, който личи още в ранния стадий на развитие на растението. При някои сортове освен петната по прилистниците се забелязват и червени кантове по листенцата, стъблата и бобовете. По-листата на белоцъфтящите разновидности няма оцветени петна или кантове.
Източник: actualno.com