Колкото по-информирани и по-добре управляваме рисковете, толкова повече позитиви може да извлечем от несигурността. Много от рисковете са застраховани, но проблемите ще дойдат в бъдеще. Това каза Наталия Тодорова, специалист по управление на риска, пред БТВ.
Това е така, защото застраховането е за ситуации, които са непредвидени, а пандемията е част от нашето ежедневие вече и ще продължава да има застраховки за пътувания, медицински, но ще е по-трудно, обясни тя.
Самите застрахователи – управлявайки собствения си риск, ще искат да поемат по-ограничени такива от клиентите си, обясни още специалистът.
Тодорова открои и че застраховането не е само за богатите.
Колкото по-малък ресурс имаме, ние ще сме по-затруднени да се справим с непредвидени ситуации, затова е важно да се застраховаме, обясни още Наталия Тодорова.
Тя започва кариерата си в компания в сферата на отбраната и националната сигурност, където застрахова операции по сигурността на летищата в Кабул и Багдад, както и Зелената зона в Багдад и Американското посолство в Афганистан.
Малко по-късно тя е част от Save the Children – организация със стогодишна история, създадена, за да подобри живота на децата в Европа след първата световна война.
Наталия е била част и от екипа, който създава клиника за третиране на Ебола в Сиера Леоне през 2014. Сред професионалните й успехи е и операция по спасяване на бедстващи в Средиземно Море, както и закупуването на параметрична застраховка срещу суша в Африка, която позволява на местните фермери да не изпаднат в крайна нищета – дори и след провалена реколта.
Основател е на първия по рода си експертен център по управление и финансиране на риска в България и е един от 3-ата избрани финалисти за Европейските награди за Риск Мениджър на годината.
Едва ли има по-рискова година за човечеството от тази. Да започнем с това какво е риск и кои рискове можем да предвидим, да управляваме?
Така е, пандемията донесе много несигурност във всяка една сфера от живота ни и точно това риск по дефиниция – несигурност, тоест може да има позитивно, както и негативно проявление, и колкото по-добре сме информирани и управляваме тези рисковете и колкото по-адаптивни сме, толкова по- голяма е вероятността да успеем да превърнем несигурна ситуация в позитивен резултат. Много хора и бизнеси страдат в момента, но и много извличат сериозни дивиденти. Собственикът на Амазон например Джеф Безос за периода от март до юни е увеличил състоянието си с $48 милиарда. Повечето рискове, особено тези които са ни известни, ние всъщност управляваме чрез ежедневните решения които взимаме, а тези които не можем да управлявам или се тревожим, че ако се случат, може сериозно да затруднят финансовата ни ситуация, е хубаво да се застраховат.
Доц. Атанас Мангъров с тежко признание: Синовете ми са с Ковид-19, но няма страшно (Видео)
В година на пандемия рисковете са още повече – за здравеопазването, бизнеса, социалния живот. Какво можем да направим? Възможно ли е да застраховаме срещу пандемия?
Застраховката осигурява покритие относно бъдещи, неизвестни събития, а Ковид вече е част от ежедневието ни. Някои медицински застраховки и тези за пътуване в чужбина все още предоставят покритие, но много от застрахователите и презастрахователите ще се стремят да изключват специфични покрития, с цел управление на собствения си риск. Който е имал застраховка, която е включвала покритие за пандемия, може би ще успее да продължи на тази основа, но нови покрития ще са трудни за осигуряване и ще ни струва повече. Аз самата се подготвям за един труден процес по споразумяване и подновяване на застрахователната програма. Смятам, че близката работа и сътрудничество със застрахователите ще е от изключително значение.
Въпреки това вие помагате в пандемията – имате клиника в Бангладеш за третиране на Ковид. Защо е трудна помощта там?
Текущите застраховки на организацията бяха сключени преди Ковид, а и организацията вече има опит в оказване на помощ при овладяване на вируси – през 2014 беше построена клиника за третиране на болни от Ебола в Сиера Леоне, която Save the children ръководеше. Коксес Базаар в Бангладеш е най- голямото бежанско селище в света – 1 милион обитатели и условията на живот са такива, че социална изолация е невъзможна.
И още един добър пример – организацията Save the children в Англия започва кампанията, която предстои в зимните месеци.
Да, в момента тече кампания, за набиране на $1милион в подкрепа на децата засегнати от коронавируса. Един от приоритетите на Save the children е достъп на всички деца до образование, при липсата на технологии, прекъсването на училище дори за няколко седмици, може да доведе до това много от децата никога да не се върнат в класните стаи, особено момичетата. А загубата само на една година от образованието на децата има трайни последици за реализацията и живота им като възрастни.
Същата организация е помогнала и за спасяване на мигранти в Средиземно море, как?
Така е, това беше друга животоспасяваща операция в която имах привилегията да участвам. Тя беше и високо рискова. Екипи на Save the children излизаха в средиземно море със специално пригоден за целите товарен кораб и спасяваха бедстващи мигранти. Когато служителите ти, колегите ти си в най- горещите точки на света, отговорностите са много. Трябва много добре да се познават рисковете, да са налични подходящите застраховки и най- вече услугите които идват с тях (например медицинска евакуация). Това е неизменна част от плана за операцията.
Извън темата за коронавируса – занимавате се с управление на риска при природни бедствия. А България е страна, в която след наводнение, суша виждаме хора останали без препитание, без бъдеще. Има ли начин тези тъжни истории да бъдат предотвратени?
Приемам управлението на риска при природни бедствия като моя мисия, защото в такива случай най-бедните са най- сериозно засегнати. През 2018 22% от населението на България живее под прага на бедността и още 40% са в риск от изпадане в бедност. Освен това рискът от хуманитарни или природни бедствия е оценен на трето място в Европа, докато липсата на капацитет за справяне е на второ място. Тоест, висока вероятност и ниска подготовка. Не може да се разчита и на външна помощ в големи размери. При наводненията от 2014 България е поискала 300 милиона евро от фонд солидарност, а са били отпуснати само 10.5, това са 3.5% от щетите. Три години след наводненията в Мизия посетих града, за да разбера какво са преживяли хората, каква помощ, от къде са получили и били ли са застраховани. В разказа им бях шокирана от факта, че много хора са починали месеци след бедствията. Тези хора, за съжаление не присъстват в статистиката, но това са косвените жертви на едно такова нещастие както и закланите в паниката домашни животни, за което ми разказа моя приятелка, очевидец. Уверена съм, че правилно сключената застраховка може да даде спокойствие за дома и поминъка и дори да е спасила голяма част от тези хора. Застраховката няма да предотврати събитието или изтрие спомените, но ще даде надежда, че ще можеш да построиш живота си отново. За мен застраховката спасява животи – видяла съм го през множеството медицински евакуации които съм координирала, през спасителните операции които съм застраховала, за да може доктори доброволци да лекуват болни от Ебола имайки сигурност, че ако се наложи ще бъде осигурена медицинска помощи за тях, и през параметричната застраховка срещу суша за фермери в Сенегал. Параметричната застраховка осигурява бързо изплащане – дори в рамките на 2 седмици което дава сигурност на фермерите. Това пък спасява добитъка им, с който често обработват земята си, от това да бъде продаден или заклан за да се осигури допълнителна прехрана при слаба реколта.
Хората биха казали – ние едва издържаме бизнеса си, как да отделим пари за застраховка? Застраховките са скъпи!
На пазара има имуществени застраховки, които са на цената на бутилка бира за месеца и въпреки това, според данни споделени от международен застраховател в Лондон, у нас, от 2000 до 2018, записаните имуществени щети възлизат на $1.42 милиарда, докато единствените данни за застраховани щети са свързани с буря в София. Буряте е причинила щети за $545 милиона а застрахованите загуби са били $73,000, или по-малко от 0.00013%. Грешен е подходът, мисленето – в най-добрия случай застраховката е „необходимото зло“ и се търсят начини за намаляване на премията без обективно да се разглеждат и дори познават рисковете. Хората като че ли смятат че застраховането е за богатите. Напротив, колкото по-затруднен финансово е един човек или бизнес, толкова по- малко ресурси за справяне с неочаквани събития има.
От „Пирогов“ към медиците си: Какво да ядем и как да се лекуваме при съмнения за Ковид-19
Много българи обаче нямат доверие на застрахователите. Най-често си патим при застраховки на автомобили…
Не мога да твърдя, че всички застрахователи подхождат правомерно във всички случаи – и в момента тече дело в Англия поради подхода на застрахователите към малкия бизнес относно Ковид, но има и добри примери и ми се иска да им се дава повече гласност. Аз лично приемам застрахователите, с които работя, като партньори в справянето с риск. Често са проявявали добра воля и са договаряли допълнителни покрития дори и след сключване на договора. Застраховането е много личен бизнес, защото се гради на взаимно доверие и обещание, както в брака. В застраховането клиентът обещава да дава вярна и изчерпателна информация в замяна на обещание за обезщетение при определени условия. Когато обаче става въпрос за пари дори и младоженци подписват предбрачни договори. Полицата и общите условия трябва да се четат с разбиране, за да сме наясно какво ще получим ако нещата не се получат така както сме се надявали. Колкото до автомобилното застраховане – то е 2/3 от застрахователният пазар в България и е нормално от там да има най-много недоволни. Това е от количественото представяне. Не разбирам защо българинът по-често си купува Каско, отколкото застраховка за дома си. Замисляме ли се изобщо къде ще отидем ако къщата ни е разрушена и как ще построим нова. Не разбирам защо и често застраховаме апартаментите си докато изплащаме ипотечни кредити, с което защитаваме финансовите интереси на банката, но когато имуществото си е наше, не разсъждаваме така. Далеч съм от мисълта, че всичко трябва да се застрахова. Но трябва да се замислим за това, което ни е скъпо и без което не можем. Ако нямаме свободни средства, спестявания, за да си осигурим ново имущество, то би било добре да го застраховаме, за да си спестим бъдеща безизходица.