Веднъж приготвих това брауни вкъщи и всички полудяха по него. Сега рецептата ми се разпространява навсякъде! Кръстих го „българско брауни“, предават от actualno.com.
Необходими продукти:
сладко от сливи – 1 ч.ч.
вода – 1/2 ч.ч.
черен шоколад – 100 г
масло – 30 г
захар – 1/2 ч.ч.
какао – 3 с.л.
брашно от рожков – 3 с.л.
брашно – 1 ч.ч.
соево мляко – 1/2 ч.ч.
бакпулвер – 1 бр. (10 г)
Начин на приготвяне:
Първо разбих млякото със захарта, добавих сладкото и шоколада, разтопен с маслото. Следват какаото, брашното от рожков, бялото брашно с бакпулвера. Всичко се бърка добре, за да се хомогенизира, и се изсипва в тава с диаметър около 28 см, обилно намазана с масло. Печем на 180 градуса до готовност – около 25 мин. Клечката не излиза суха, но това е брауни, така трябва да е. Но видимо шоколадовият сладкиш е стегнат. Бързо и лесно, а много вкусно! На финал може да поръсите с малко какао или пудра захар. Браунито със сладко от сливи и черен шоколад е готово.
Десерти са ястия, което се предлагат в края на храненето. Те обикновено представляват леки и сладки храни и напитки като десертно вино или ликьор, но може да включват кафе, сирене, ядки или други солени храни. В по-голямата част от Централна и Западна Африка не съществува традиция за поднасяне на десерт след хранене. Терминът „десерт“ включва към себе си много сладкарски изделия като торти, плодови пайове (тарт), бисквити, бисквит, желатин, сладкиши, сладоледи, пайове, пудинги, крем карамел, сладки супи. Плодовете също са често използван десерт, поради естествения си сладък вкус. Някои култури подслаждат на храни, които са солени, за да създадат свои десерти.
Думата „десерт“ произлиза от френската дума desservir, което означава „да се изчисти масата.“ Нейната първа известна употреба е през 1600 г. в наръчник за здравно образование на тема „Естествени и изкуствени указания за здравеопазването“, която е написана от Уилям Вауган.В своята История на Десерта от 2013 г., Майкъл Крондъл обяснява, че в миналото той се сервирал след почистването на масата от други ястия. Терминът датира от 14 век, но получава сегашното си значение около началото на 20 век, когато „Service à la française“ (сервирането на различни ястия на масата в едно и също време) се заменя с „Service à la russe“ (поднасяне на храната на етапи.)