„Кой се крие зад замисления, полуусмихнат образ на Мона Лиза, другарко Севрюкова?“, питат руски журналисти феномена Слава Севрюкова преди години в София.
А тя заразказвала така: „Виждам… ранен септемврийски следобед. Необичайно горещо.
Въздухът ще се възпламени. Пред мен е Леонардо, пристъпва едва-едва.
След обичайната сутрешна разходка се връща уморен. Нахвърлял е скици сред открояващата се в далечината природа.
Под мишницата е с триножник на рамо и руло рисувателни картони. Празен мях за вода се полюшва на другото му рамо, а е страшно жаден.
Безпомощно се озърта – ни извор, ни чешма. В тоя миг забелязва каруца и селянка в нея.
Той я моли за вода. Жената му подава своя мях. Вкопчен в него, пие жадно! Утолил жажда, припряно връща меха, дори не благодари.
Сърцатата селянка поема юздите и продължава по пътя си. Сепнат, художникът се озърта. Последва стапящото се видение на жената.
Изведнъж тръсва глава, сякаш излиза от дълбок сън. Обзет е от внезапно озарение и поляга на триножника на земята. Разгръща рулото с картони, грабва един и без да го погледна, с размах го обгръща.
На обратната страна на листа с въглен е изобразен старинен замък от близката околност. Утолил жажда, съживен, само привидно е подминал селянката.
Нещо в позата и най-вече специфичният израз на лика й силно са го впечатлили. Започва да нахвърля образа й, на един дъх я скицира. Със страст, като обсебен.
„Що за призрачно лице“, си мисли. Тук Слава млъкнала и след малко възкликнала: „Боже, та лицето й е леко изкривено отляво!
Защо е тъй деформирано изражението на бедната женица? Виждам я… На пет-шест години. Живее в близкия чифлик до изобразения от Леонардо замък.
Бедни родители. Грижат се за добитъка на господарите. Момиченцето от малко язди. Веднъж конят му се подплашил и го хвърлил.
То пада възнак, получава коварна травма – възпаление на лявата половина на лицевия нерв“. Слава Севрюкова дори назовала медицинската диагноза: „Фациалис!“
Откритието поразява присъстващите на този сеанс-разходка назад във времето. Слава продължава да вижда картината на миналото и сама си говори: „Боже, от това падане ли е тази прословута усмивка?“.
Така ясновидката разбулва пред най-близката си приятелка Милена Нейкова и руски журналисти една вековна загадка.
Джокондата се усмихва криво, защото е имала пареза на лицевия нерв – това е отговорът. Руските журналисти приемат неочаквания прочит на загадката като невероятна сензация.
След това разговорът между тях се „възкресява“ от човека, който написа поредица от книги, посветени на надарената пророчица – Христо Нанев от Пловдив.
Феноменът Слава Севрюкова е ясновидка, диагностик, лечител, духовно извисен човек.
Професори я наричат „окото на Вселената“ и я търсят за съвети от професионално и лично естество.
Леля Слава, както я наричат всички, които са я познавали, има завършено четвърто отделение, ала с лекота говори на езика на науката, пише bgdnes.bg.
Тя описва геометрията на атома и кристалната решетка на простото вещество, посочва тяхната пълтност и строеж, формулира закони за движението на автомните частици, има признати научни изобретения.