„През 1986 г. излекувахме 18-годишен пациент, който постъпи при нас с вирус от групата на коронавирусите, тотално парализиран, с остър респираторен дистрес синдром и този човек, който вече е възрастен, оживя. Това е популярният журналист Георги Венков Жеков. Той живее втори живот благодарение на аферезата (кръвна плазма, от която са взети само клетките, които помагат на болния – б.а.), която и с днешна дата може да помогне не само на болните от COVID-19, но и за лечението на всички автоимунни заболявания, смятани за нелечими“.
Това твърди проф. Пламен Кенаров, началник-отделение за интензивно лечение на неврологични заболявания в Университетскта болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, цитиран от вестник „България днес“. „Когато лекувахме Жеков, бях главен асистент и направих първата в България плазмафереза и лимфоцитоплазмофереза (варианти на аферезата – б.а.). Пет години по-късно това момче вече вдигаше 100 кг щанги, бе жив и здрав, спортуваше и се обслужваше сам“, сподели докторът.
Според него този метод е единственият с най-добър резултат, докато не се открие дългоочакваната ваксина. „Засега единствено преболедувалите COVID-19 имат вероятна защита, тъй като организмът им е създал нужните антитела срещу вируса (така наречения имуноглоболин G). На този етап, в очакване на ваксината, това, което можем да направим като лекари, е да опитаме да приложим достатъчно ефикасни методи за лечение на хората, развили средни и тежки форми на заболяването.
Тъй като голяма част от тях развиват белодробни усложнения – най-често пневмонии и остър респираторен дистрес синдром, както и тежък остър респираторен синдром – усилията ни за лечение трябва да бъдат насочени основно в посока на тези състояния“, твърди лекарят реаниматор с 43 години стаж в интензивното лечение на болните.
Проф. Кенаров е лицензиран за високо специализираната дейност по терапевтична афереза от университета в Санкт Петербург и Медицинския университет у нас. Той и екипът му са носители на тазгодишния лекарски „Оскар“ – наградата „Питагор“ за иновация, именно свързана с аферезата. Проф. Кенаров е специализирал в Щатите, Испания и други страни в Европа. Бил е депутат от НДСВ и главен секретар в Министерство на здравеопазването по времето на министър Петър Москов в кабинета Борисов.
„Плазмафереза се прави от години в САЩ. Върху пациенти с COVID-19 успешно се извършва в САЩ, Япония, Китай и Русия и първоначалните резултати са много обнадеждаващи, както отбелязват реномирани списания за реанимация и интензивно лечение. В Испания съвсем наскоро беше одобрен държавен проект за такова лечение. Ние в България също имаме апаратура за терапевтична афереза във ВМА, в Университетската болница в Пловдив „Св. Георги“, както и на други места, но за съжаление на този етап процедури се осъществяват само епизодично поради липса на добре обучен персонал и адекватно финансиране. При достатъчно политическа воля и желание България има шанс да стане един от прогресивните лидери в борбата с COVID-19″, смята още Кенаров.
Извън научното обяснение разликата между лечението с кръвна плазма, доста популярно в момента, и афереза е съществена, но и доста по-успешна. „В кръвната плазма на преболедувалите се намира имуноглоболин G, но тези клетки са четири класа, имат и подкласове и никой не знае точно кои ще помогнат на болния, затова се прелива всичко. По-добрият начин е това да става избирателно чрез аферезата. Тъй като доста често, когато всичко се прелива, се развива серумна болест, а това понякога води и до фатален край. Такова преливане на обща кръвна плазма е правено още от Първата световна война, по времето на испанския грип, на Втората световна война.
На Тодор Живков, и на него му е преливано по този начин кръв. В България се произвежда чист имуноглоболин с 85%, но за да го изчистим добре да стане 99%, ни трябва допълнителна технология. Тогава можем да го сложим в ампула или флакон и да вливаме в болния, а и да лекуваме повече болести. Всички автоимунни заболявания се лекуват по този начин“, твърди проф. Кенаров и показва стъпка по стъпка как в САЩ се справят с подобни заболявания. „Щабът направи най-доброто – лична изолация, карантина и хигиена. Ген. Мутафчийски се справи блестящо“, хвали колегата си Кенаров.
Колкото до факта, че има повече заболели от коронавирус доктори от очакваното, специалистът споделя: „Истината е, че в МЕИ инженерите работят по нов филтър, който се слага в края на тръбичката, от която издиша болният. Така вирусът съвсем няма шанс да излезе в стаята и да се „хване“ за лекуващите въпреки маските и очилата им. Защото и това явно се е случвало. Сега започва и да се произвежда серийно този филтър“, твърди професорът.
Според него най-простият начин за една бедна държава като нашата да изследва хората си за наличие на вируса е следният: „Ако в един колектив има 20 човека и те си взаимодействат, да се вземе кръв от всички тях, смесваме я, пускаме само една проба за 20 човека и ако излезе положителна, това означава, че цялата група е заразена. Същото може да се направи и в ромските квартали. Защо да изнемогват лабораториите“, пита Канеров.
Като специалист по управление на трансплантации професорът обяснява защо тази година у нас не е направена нито една трансплантация. „За да се присадят органи, също се прави плазмофереза на определени дни. Колегата Генчо Начев правеше трансплантации до 2018 г. постоянно, защото това бе държавна политика, наложена от Петър Москов и приета от Бойко Борисов. Тя бе заложена в методиката, финансирана от дейности извън обхвата на НЗОК в размер на половин милион, но държавата стоеше зад това, а не касата.
При новия министър Ананиев това беше премахнато, в резултат на което остана хората да си плащат трансплантациите, а те са много скъпи“, обяснява специалистът и допълва: „И друга промяна има, по която работят всички страни членки на ЕС сега. Създалата се пандемия наложи сближаване на здравните ни системи и изработване на общи правила за работа, тъй като в момента всички страни се справяха по различен начин със заразата“, обяснява Кенаров. Колкото до нашия здравен модел, докторът е категоричен: „Сбъркан е от години насам.
Направихме солидарен модел, в който всъщност нямаме солидарност – един пример – джипито е едноличен търговец, който получава между 4000 и 5000 лева на месец, а моята заплата като професор с 43-годишен трудов стаж е 1500 лева. Тези колеги джипитата обаче се учат при мен, аз ги изпитвам. И после как да имаме добри лекари, които да остават у нас? Няма да имаме. Макар постоянно да обяснявам на студентите, че където и да отидат, винаги ще си останат емигранти, дори да се изчакат на най-високото стъпало на системата“, твърди проф. Кенаров от личен опит.