Руски служители и православната църква на страната призоваха за предпазливост заради призивите в Турция за промяна на статута на „Света София“, историческата бивша катедрала в Истанбул, предаде БГНЕС. Върховният съд в Турция обсъжда дали едно от архитектурните чудеса на света може да се превърне в джамия, ход, който може да разпали напрежение със Запада и християнската общност. Очаква се решението за сегашния музей да бъде взето в близките дни.
Главата на Руската православна църква патриарх Кирил заяви, че е „силно загрижен“ от ходовете на властите в Анкара, описвайки „Света София“ като „един от най-големите паметници на християнската култура“. „Заплаха за „Света София“ е заплаха за цялата християнска цивилизация, а следователно и за нашата духовност и история“, се казва в изявление на руския патриарх.
„И до днес за всеки руски православен човек „Света София“ е велика християнска светиня“, каза той и призова турското правителство да внимава.
Той каза, че промяната на настоящия неутрален статус на историческата сграда ще причини „дълбока болка“ сред руския народ.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че бъдещето на историческия обект е вътрешен турски въпрос, но добави, че се надява статутът на „Света София“ като световно наследство да бъде „отчетен“.
Той каза, че бившата катедрала е „световен шедьовър“, който има „свещена стойност“ за руснаците.
Заместник-министърът на външните работи Сергей Вершинин заяви пред репортери, че Русия се надява „глобалното значение на обекта да бъде взето предвид“.
„Света София“ е построена за първи път като катедрала в християнската Византийска империя през шести век, но е превърната в джамия след османското завладяване на Константинопол през 1453 година.
Преобразуването й в музей беше ключова реформа на пост-османските турски власти при основателя на съвременната република Мустафа Кемал Ататюрк.
„Света София“ или „Църква на светата Премъдрост Божия“ е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция. Била дълго време християнска катедрала, по-късно сред главните джамии на Константинопол, а днес е музей.
Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на два пъти при обществени безредици. Съвременната сграда е построена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.
Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.
Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия, божествената страна на Иисус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.