Куп български знаменитости, политически фигури и интелектуалци срещнаха смъртта далеч от семействата си, зад заключените врати на хосписи и старчески домове из цялата страна.
Последният пример за трагичен край е кончината на проф. Елка Константинова, която ни напусна на 12 януари.
Уважаваната литературоведка, писателка и легенда на СДС издъхна на 90-годишна възраст в столичен хоспис, където изживя последните си дни, страдаща от прогресиращ алцхаймер.
Голямото житейско огорчение на Елка Константинова беше прекъснатата връзка със сина й Васил, който не я посещавал, защото рядко се задържал в България.
Той е известен пътешественик, който обикаля морета и океани с яхтата си, купена след продажбата на семеен имот, пише „Ретро“.
Васил твърдеше, че се е разделил с имота, за да наеме медицински персонал, който да се грижи за болната Елка. След това обаче я изпратил първо в старчески дом в Хасково, след това във Велинград.
Като министър на културата Вежди Рашидов издейства проф. Константинова да бъде прехвърлена в столичен хоспис, където почина, загубила паметта си.
На 90 години в софийски частен старчески дом си отиде и естрадната легенда Ани Пармакова. Тя ни напусна през пролетта на 2022 г.
Певицата, била звезда №1 на българската музикална сцена през 60-те години на миналия век, се поболя след загубата на единствения си син.
Пианистът Васил Пармаков почина 6 години преди нея, само на 55. Ани тежко преживя загубата на обичаното си дете. Последната година от живота си изкара в столичен хоспис, където почина в съня си.
Дни преди нея на 78-годишна възраст издъхна и славният илюзионист Астор. В последните месеци от живота си магът никак не беше добре със здравето и също беше настанен в хоспис от роднините си.
Три месеца преди това те продали къщата му ресторант, за да има достатъчно средства да плащат за грижите в заведението.
Така и не се разбра точната диагноза, която отне живота на най-известния фокусник в България, но негови приятели споделиха, че е бил болен от рак на простатата.
Малко преди да почине, пък паднал лошо и си ударил главата. Точно заради това в семейството му преценили, че ще бъде по-добре за него, ако е под постоянни грижи на медицински лица.
През февруари 2022 г., отново в хоспис, почина и Павел Найденов – баща на Илия Павлов, известен като първия български милиардер. За смъртта му никой никъде не обяви официално в продължение на седмици.
Нямаше некролози из улиците, по вестниците или пък съобщение в социалните мрежи. Оказа се, че Найденов е издъхнал съвсем сам в софийски хоспис на 84-годишна възраст.
Първо получил фрактура на крака, после се разболял от Ковид, а накрая получил и инсулт, който го довършил. Официално поклонение за бащата на Илия Павлов нямаше.
Проведе се само скромно опело в тесен кръг, на което присъстваха едва четирима души, а сред тях беше и снаха му Дарина Павлова.
Тогава тя се върна от САЩ, за да изпрати свекъра си в последния му път, а после отлетя обратно за Америка.
Така и не стана ясно защо мадам „Мулти“ не се е погрижила за бащата на съпруга си и го е оставила да си отиде в самота.
Бай Павел е бил кремиран по негово желание, но къде е поставена урната с праха му, остава пълна загадка. В старчески дом в Пловдив през 2020 г. почина и сестрата на обичаната певица Мария Нейкова.
Писателката Величка Настрадинова – авторка на над 20 книги, беше тежко болна, а пенсията й твърде ниска, за да се грижи сама за себе си.
Тя не можеше да си позволи таксата от 900 лева за настаняването й в частен хоспис в Града на тепетата.
Затова година преди да почине, нейни познати, съседи и други доброволци се наеха да събират дарения от уста на уста и чрез социалната мрежа фейсбук, за да я настанят там.
Организаторите на кампанията в нейна помощ дори създадоха петиция за отпускане на пенсия за заслуги на Величка, но до последния й ден на този свят тя не получи такава.
Самата Мария Нейкова пък си отиде много преди нея, през 2002 г., едва на 57 г.
Големият кинорежисьор и откривател на актьора Коста Цонев – Иван Терзиев, издъхна през 2021 г. на 87-годишна възраст в Дома за ветерани на културата в столичния квартал „Захарна фабрика“.
Там той прекара последните години от животаси, забравен от близки, приятели и културни дейци. Терзиев бе един от 13-те обитатели на старческия дом, но дълго боледуване секна земния му път.
Самотата и забравата разяждаха душата му, но до последно той живее със спомените за емблематичните си филми – „Господин Никой“, „Силна вода“, „Мъже без работа“, „Селцето“, които бе създал.
Режисьорът попада в старческия дом по лошо стечение на обстоятелствата, но не се срамуваше да изкара старините си там.
Смяташе за жестока ирония на съдбата, че с професионалните си успехи заслужил хем орден „Кирил и Методий“ – първа степен, хем да тъне в самота в държавна институция.
Миналата есен в Дома за ветерани на културата малко преди да навърши 70, почина и поетът, публицист и журналист Любен Лачански.
Там той бе настанен от 2016 г. Лачански нямаше собствено жилище в столицата, нито пък близки, които да се погрижат за него.
Макар и обитаващ старчески дом за творци, поетът не спираше да пише и да общува с писатели и журналисти.