Основният спор дали животът по времето на т.нар. „соц“ е бил по-добър възниква поради невъзможността на поколенията израсли след 1989 година да „надникнат“ как се е живеело по “онова време“. И няма как това да стане – младите дори не желаят да чуят от своите родители как те са живели тогава, какви са били техните проблеми и малки радости… Рядко те се заглеждат във вече пожълтяващите снимки, увлечени във все по-забързания ритъм на съвремието… Обиколени от свръхсъвременна техника, улесняваща неимоверно бита им, младите не могат, а и не искат да си представят как е било преди…А старото поколение си спомня, почти винаги с носталгия за „онова време“… Времето на тяхната младост… Нека – от уважение към тези хора да си припомним как бе „тогава“…
Киселото мляко се купуваше в стъклени бурканчета, които след това се връщаха в бакалията, а прясното мляко се вареше, за да не се „вкисне“… Събитията се увековечаваха с фотоапарат, снимките от които се вземаха след няколко дни от „фотото“…Свързването по домашния телефон и от улични автомати си беше събитие с обединяващ ефект в един свят на ограничени ценности… Хубавото бе, че съседите се познаваха и можеха да разчитат на взаимна помощ – не толкова да си обменят безобидни „клюки“, колкото да си разменят липсващи за момента хранителни продукти и домашно приготвени лакомства…А кафето се приготвяше след смилане на зърната с ръчна кафемелачка и се пиеше пред ръчно пускан телевизор…
Чушки за зимата се печеха по балкони и тераси в съревнование между съседите…Единствените големи магазини бяха Централните хали и ЦУМ… Учениците търсеха информация за своите съчинения главно в читалнята на Народната библиотека“, а по-малките се учеха на патриотизъм от учебници, в които бяха изложени и анализирани съчиненията на Иван Вазов, Йордан Йовков, Николай Хайтов и стихотворенията на Христо Смирленски и Никола Вапцаров… Най-малките си колекционираха салфетки и шоколадови яйца…
Старателно надписани книги и грамофонни плочи бяха обичайните подаръци за празниците, както и някоя и друга нова дрешка или обувки…Летните отпуски се чакаха с огромно нетърпение, за да се прекарат 2 незабравими седмици на все още чистото черноморие… Появилите се бавнички компютри „Правец“ бяха лукс… Животът си течеше мудно и относително спокойно – израстваха нови поколения, на които им бе съдено – неочаквано – да се потопят в революционните промени, обусловени от стремглавото навлизане на микроелектрониката не само в промишлеността, но и в бита…Сбогом щастливи, безвъзвратно отминали години… Да живеят „селфитата и смартфоните“!
Източник: skafeto.com