Необходими продукти:
турски кръгли кори за баница – 3 бр.
яйца – 3 бр.
олио – 150 мл
прясно мляко – 300 мл
газирана вода – 150 мл
сол – 1/2 к.л.
сирене – 300 г
кисело мляко – 3 с.л.
пресен магданоз – 1 връзка
краве масло – 50 г
Начин на приготвяне:
За този изключително вкусен турски бюрек по автентична рецепта използвах ръчно точени турски кори, които са с кръгла форма, доста големи и за това три са напълно достатъчни. Майсторски направени и меки, като кадифе. Пълнежът се състои от течна част и смес от сирене с магданоз. За течната част в купа се разбиват двете яйца и белтъкът на третото. Към тях се прибавят олиото, прясното мляко, газираната вода и малко сос. Сместа се разбърква до пълното обединяване на продуктите. От заливката се заделя 1/2 ч.ч. за завършек. Дъното на тава се намазнява и покрива с първата кора, но така, че краищата й да висят извън нея. С черпак се налива от яйчено-млечната смес и с помощта на четка се разпределя навсякъде.
Късат се парчета от другата кора, като леко се смачкват и отново се заливат. Следва отново ред кори и заливка. Тук вече се слага слой от натрошено сирене, смесено с нарязан на ситно пресен магданоз. Редят се пак кори и заливка. Оставя се парче кора с големината на тавата, което се поставя най-отгоре, след като се загънат висящите краища от първата кора. Към заделената заливка се прибавя останалият жълтък от третото яйце и три супени лъжици гъсто мляко. Всичко се разбива, след което се залива за финал бюрекът. На няколко места се слагат малки парченца краве масло за повече вкус и аромат. Бюрекът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 40 минути или до приятен загар.
Бюрек (на турски: börek) е турска баница, много близка до българската в различните ѝ разновидности (наричана още триъгълна баничка). Приготвя се предимно в районите, населени с етнически турци (Кърджалийско, Разградско и Смолянско в България; цяла Турция; Северен Кипър).
Ба̀ницата е традиционно българско тестено ястие. Състои се от навити или наредени на пластове листи разточено тесто или готови кори за баница с плънка. Обикновено се пече във фурна. Използват се различни плънки – най-често сирене или извара, със или без добавка на яйца. Правят се баници и със зеленчуци, месо, плодове.
Лексемата баница има славянски произход и е резултат от развоя на праславянската форма *гыбаница > *гбаница > баница (Български етимологичен речник. Т. І, 1971). Форма гùбаница – пряк наследник на *гыбаница, е регистрирана в говора на с. Ново село, Видинско. Форма гибàйница, също близка до праславянската форма, е запазена в говорите на селата Куфалово (Солунско) и Литовой (Ениджевардарско). Лексемата гùбаница (баница, пита) се употребява и в сръбския език.
Коренът е индоевропейски *gheub(h)- със значение свивам, сгъвам, движа, тъй като листовете на баницата се нагъват, завиват. В Зографското евангелие (средновековен български ръкопис) е отбелязан глаголът прэгыбатё (свивам), а в съвременните български диалекти се употребяват глаголите гибам, нагùбам (нагъвам), нагибна, сгùбам се (свивам се, сгъвам се), прегибям и др.
Източник: actualno.com