Тодор Живков пада на колене и се моли в Килифаревският манастир.
Смайващата постъпка на бившия Първи изненадала всички негови приближени и оставя трайна следа у монахините в светата обител.
Датата е 9 юни, а годината 1973-а, когато бай Тошо посещава великотърновското село Вонеща вода.
Пристига заедно с най-близките си съратници Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров, за да обяви Килифарево за град.
Само на 15 км от селцето се намира Килифаревския манастир, който Тато изненадващо пожелал да посети.
Местните комунистически величия изпадат в потрес от неочакваното желание и незабавно се свързват с манастира, за да се подготвят както подобава.
И действително бившият Първи е посрещнат като истинско величие. Пред портата е постлан червен килим, в края на който е строено цялото монашеско сестринство.
Освен това цялата оградата на манастира и поляните към него са застлани с шарени черги, събрани от местните жители.
По това време игуменка на манастира е майка Юстина, която незабавно се досеща, че може да се възползва от визитата на държавника, за да измоли средства за дострояване на едното крило на Божията обител.
„Носи се като мълва сред хората, че благодарение на него е построена новата част на манастира.
За съжаление старите монахини вече ги няма и не могат да разкажат за визитата, но историята се предава от уста на уста“, споделя пред „България днес“ една от монахините в светата обител.
След като вкарва Първия в манастира, майка Юстина го кани да опита от най-хубавото манастирско вино.
Както е по протокол, преди Живков да отпие от чашата, един от гардовете на УБО протяга ръка към нея да я опита.
Живков дава знак да не се намесва, взима чашата и пие от нея без притеснение, засвидетелствайки доверие към игуменката.
По-късно повтаря и потретя. Това толкова впечатлява майка Юстина, че тя нарежда да не мият чашата.
С капки от недоизпитото вино съдът бил пазен дълги години в манастира.