Леонардо да Винчи е нарисувал „Мона Лиза“ върху щрихите на скица, установиха изследователи от университета Поатие и френската компания Lumiere Technology, специализирана в мултиспектрална фотография. Авторите разказаха за своето откритие в статия в Journal of Cultural Heritage, цитирана от trud.bg. Други проучвания разкриват някои особености на картината – прерисуването на пръстите на лявата ръка, структурните детайли на подлакътниците, връзките на воала на лявото рамо, но за следите от щрихите на скицата не са споменава в публикациите.
„Лувърът ме покани, защото аз съм изобретател на новата мултиспектрална камера с висока резолюция“ обяснява Паскал Кот, един от авторите на работата. Кот е разработил технология, способна да открива отразената светлина при 13 дължини на вълната. Той взима за основа метода на инфрачервената фотография, който преди това бе използван за разкриване на детайлите, скрити под повърхността на картините.
През 2004 г. Кот прави над 1650 снимки на Мона Лиза. За да ги изучи в детайли, това му отне 15 години. Използвайки комбинация от инфрачервена фотография и инфрачервена рефлектография, Кот успя да открие въглеродните линии в по-светлите области на картината.
„Оптичната система ни позволява да виждаме много фини детайли, а високата чувствителност осигурява много голямо усилване на слабия сигнал, – казва Кот. – Сполверо на челото и на ръката издава следи от щрихи от скица. Сполверо е техника, възникнала в Италия, при която контурите на рисунката се прехвърлят върху платното, стената или друга повърхност с помощта на ленена торба, пълна с тъмен прах (например въглен), която се поставя и притиска върху повърхността на перфорираната скица от хартия или пергамент. Прахът прониква през дупките, пробити през хартията и оставя контурите на шаблона под формата на линии, образувани от малки точки.
По-ранни изследвания показват, че да Винчи е използвал сполверо и при създаването на други свои известни картини, като „Дамата с хермелина“, „Портрет на Джиневра да Бенчи“ и „Красивата Ферониера“.
Това обаче е първия път, в който на „Мона Лиза“ бяха открити следи от сполверо, отбелязват авторите на работата. А това означава, че има шанс самата скица, направена от ръката на Леонардо да Винчи, да е оцеляла някъде и, вероятно, позата на Мона Лиза върху нея да е друга. От видяните щрихи на скицата става ясно, че Да Винчи е направил някои корекции преди окончателната композиция.
„Откритието на сполверо не ни изненада, – пишат авторите на работата. – Този метод се преподава в работилницата, където се учил и Да Винчи, и използването му се вижда и в други произведения.
Те подчертават няколко причини, поради които това откритие е важно:
I Използването на сполверо при създаването на Мона Лиза е демонстрирано за първи път.
II Това дава на произведението място в историята на живописта от периода, когато сполверото е било широко използвано.
III Това доказва съществуването на оригиналната скица върху картон, която след това може да бъде копирана няколко пъти.
IV Проучването позволява да се оцени степента на свобода, която да Винчи си е дал при създаването на картината.
V Резултатите обогатяват базата данни за техниката на Да Винчи – например разстояние между дупките, черните точки, ширината на линията от молив.
Изследванията на Кот разкриха и други невиждани досега подробности. Например, точно над главата на Мона Лиза можете да се видят белези, които могат да бъдат скица на фиба за коса. Във Флоренция, по време на рисуването на картината, те не бяха на мода, така че, очевидно, фибата не е попаднала в окончателната версия на картината.
Според Кот това показва, че картината е била не само портрет, а по-скоро алегорично произведение или изображение на „нереалната жена, която прилича на богиня“.
Преди няколко години френските учени проведоха послойно рентгеново флуоресцентно сканиране на Мона Лиза в музея на Лувъра. Те смятат, че са успели да разгадаят мистерията на техниката сфумато, която прави картините на Да Винчи толкова правдоподобни. Техниката включва меко очертаване на фигурите и предметите, което позволява да се покаже околния въздух, който ги обгръща.
Както се изясни, Да Винчи е бил способен да нанася слоевете боя с дебелина само от няколко микрона, като общата дебелина на слоя не надвишава 30-40 микрона. Комбинацията от слоеве с различна дебелина и цветове създава обема в картината, и мъглата, която разтваря контурите и ги прави толкова реалистични, отбелязват изследователите.