Неврологът-сомнолог Елена Царева съветва да приучим организма да става по едно и също време през уикенда, за да избегнем безсънието. „Можете да закусите, да направите нещо друго – така че светлината да попадне върху ретината и сигналът за биоритъма да тръгне. След закуска ще можете да поспите още малко“, обясни специалистът пред RBC, предават от actualno.com. Тя също така препоръчва да не се задържаме в леглото повече от 15 минути без сън.
„Ако например гледате телевизия, докато лежите дълго време в леглото, тялото ще разбере, че в леглото може и да не спите. И няма да го направи. Дори ако вече страдате от безсъние, този метод ви позволява да прекъснете рефлекса „легло – без сън“,“ добавя Царева. В разговор с изданието Михаил Полуектов, ръководител на катедрата по медицина на съня в университета „Сеченов“, предупреждава за вредата от дългия сън, като качеството му се влошава от прекомерната продължителност. „По-скоро е вярно обратното: сънят става по-размит и по-малко дълбок.
Същото се случи и по време на блокадата: хората започнаха да спят повече, но по-лошо“, обяснява той. Освен това Полуектов препоръчва при безсъние незабавно да се потърси лекарска помощ, тъй като това състояние може да доведе до опасни заболявания.
Нервната система (на латински: Systema nervosum) е високоспециализирана система в телата на животните, която е изградена от най-високо организираната жива материя – нервната тъкан. Органите на нервната система осъществяват връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите органни системи. По този начин се осигурява корелацията на функцията на органите на животните, както и интеграцията на органите в органните системи. Нервната тъкан осъществява адаптацията на организмите към постоянно изменящите се условия на външната среда.
Функцията ѝ се осъществява с помощта на ендокринната система, която под влияние на нервната участва в регулиране на функцията на органите и в направляването на тяхната взаимна връзка. В процеса на еволюцията всички отдели на нервната система са се усъвършенствали морфологично и функционално под влияние на многообразието на действащите фактори на околната среда. Налице е тенденция на съподчиненост между отделните структури на системата, изразяваща се в преразпределението на жизнените функции между различните отдели и нарастване на координиращата роля на висшите отдели. В съответствие с това се увеличава общата маса на главния мозък.
Нервната система се подразделя на две подсистеми – централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС). Първата е образувана от главния и гръбначния мозък, а втората от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания. Нервните окончания са сетивни органи и органели, като зрителния, слуховия, вкусовия и обонятелния, които допълнително се класифицират като сетивна система. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка, наречена неврон или „нервна клетка“. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки. Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни, предавани по тънки влакна, наречени аксони.