Минималната заплата в България, която в момента е 610 лв., трябва да се намали на 430 лв., а пенсиите да се свалят или поне да не се увеличават от 1 юли.
Тези мерки за справяне с кризата с Covid-19 лансира в интервю за Нова телевизия в неделя философът доц. Красен Станчев и основател на Института за пазарна икономика. Тезата му предизвика силно възмущение в социалните мрежи.
Според Станчев по-ниските пенсии и заплати биха били инструмент за съкращаване на разходи в кризата. Освен това той се обяви против сегашния административен ред за изчисляването на минималната работна заплата. От интервюто не стана ясно защо доцентът смята, че минималната заплата и пенсиите са най-належащите за съкращаване разходи в кризата, пише mediapool.bg. „…Ние имаме изчисление, реално житейско изчисление на онова, което е минимална работа заплата и онова, което е финансирано тези работни места, които се запазват (по схемата 60/40, б. р.), е 430 лв. на месец.
Следователно и минималната работна заплата не може да бъде по-голяма, тоест тя трябва или да се свали, или да не се мърда нагоре. Същото би трябвало да стане и с пенсиите според мен – да се намалят„, посочи Станчев.
Мнението му е и в тотален противовес на призива на изпълнителния директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която настоява държавите да увеличат разходите си в кризата и отправи призива: „Харчете, харчете, харчете“.
Красен Станчев обясни още, че ако беше министър-председател, щеше да премахне данъка върху дивидента (5%) и данък печалба (10%). Това щяло да остави на разположение във фирмите около 3 млрд. лв. годишно, за да се справят с кризата. След като премахне въпросните данъци, Станчев би съсредоточил върху потребностите на рисковите групи – възрастни, болни, малцинства и хора с увреждания, но не посочи с какви пари ще ги финансира, след като премахне данъците за бизнеса.
По думите на Станчев схемата 60/40 за запазване на заетостта в кризата е много слабо ефективна, защото до момента тя е подпомогнала много малко работещи и реално похарчените пари са едва около 11% от предвидения за целта 1 млрд. лв.
Красен Станчев хем защити наливането на 140 млн. лв. в Първа инвестиционна банка, хем заяви, че ако зависеше от него, не би го направил, защото „не трябва да се бърза за чакалнята за еврото“. „Няма нищо, което да налага бързане. Ние все още стоим много по-добре от повечето държави в еврозоната“, завърши философът.
Кристалина Георгиева: Пандемията тества мощта на МВФ
Икономическата криза, предизвикана от пандемията от коронавирус, може да тества общите ресурси на Международния валутен фонд на стойност 1 трлн. долара, „но все още не сме стигнали дотам“, заяви управляващият директор на финансовата институция Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс.
Според нея вече е ясно, че икономическото възстановяване ще трябва да стане без медицински пробив при откриването на ваксина срещу вируса, като патогенът ще запази своето широко присъствие в глобален план.
Страните членки на МВФ са готови да предоставят повече подкрепа на Фонда, ако е необходимо, изтъкна Георгиева.
Фондът понижи прогнозите си за световната икономика, опустошена от коронавируса, и вече очаква значително по-дълбока рецесия и по-бавно възстановяване, отколкото преди само два месеца. МВФ очаква глобалният брутен вътрешен продукт да се свие с 4,9% тази година, което е над очакванията за 3% през април. За 2021 г.. В същото време институцията предвижда ръст от 5,4% спрямо 5,8% преди два месеца.
„Все още имаме на разположение около три четвърти от капацитета си за кредити“, заяви Георгиева, добавяйки: „Не бих отрекла, че може да дойде време, когато ще се тестват ресурсите на МВФ, но това време още не е дошло“.
Що се отнася до възможността за допълнителни ресурси, директорът на МВФ изтъкна: „Нашите членове ни казват: „Всичко е на масата. Идвайте при нас, ако трябва да направите нещо повече, ние ще ви подкрепим“.
МВФ е изразходвал за кратко време около 100 млрд. долара спешно финансиране като също така е предоставил заеми и безвъзмездни средства на 72 държави само за седем седмици, припомни Георгиева.
В разгара на пандемията през април МВФ прогнозира, че икономическата активност може да не се възстанови до края на следващата година.
Към днешната дата броят на заразените с коронавирус в глобален мащаб надхвърля 9,7 млн. души, като починалите вследствие на инфекцията наближават 500 хил. случаи.