Филип Аврамов официално обяви, че се е събрал с бившата си съпруга Милена, пише Hotnews.bg. Актьорът се появи с първата си жена и общата им дъщеря при откриването на филмов фестивал преди седмица, а усмивката не слезе от лицето му.
Щастието си не криеше и щерката Рая, която не се отдели от двамата си родители. Всички присъстващи отбелязаха приликата между Аврамов и по-голямата му наследница.
Припомняме, че преди месец стана ясно, че актьорът се е събрал с Милена, с която се разведе през 2017 година заради любовницата си Севинч Ибрахим, която също го дари с дъщеря. В интервю Севинч призна, че двамата са се отдалечили доста един от друг, но раздялата им преминала без караници.
Още от момента, в който се развеждат преди 3 години, Милена е убедена, че рано или късно пак ще бъде заедно с Аврамов и затова не пожелава да се откаже от фамилията на бившия си мъж. Докато са разделени, красавицата отбива сериозни атаки от ергените в съсловието. Повече от веднъж е виждана само с един от най-търсените си колеги в дублажа.
Филип Аврамов: Жените ме харесват, но то е взаимно
Филип, ти изпълняваш една от главните роли в новия филм на Виктор Божинов – “Голата истина за група Жигули”. Как се чувстваш отново в кожата на рокмузикант, какъвто играеш и в успешната постановка “Бог Рок”?
Откровено казано, аз не съм излизал от нея, за да влизам отново в тази роля. Просто сега ме върнаха пак в годините ми в НАТФИЗ, когато се занимавах само със свирене на бас китара, заради една постановка и това ми достави неимоверно удоволствие. Така че, по никакъв начин не съм се чувствал излишен в тази компания и много хубаво си изкарахме с екипа – не за друго, а защото всеки от нас дойде със своето можене и знание за всичко, което предстои. Мишо Билалов, Митко Рачков, Геро, Ирини Жамбонас, Лилия Маравиля – това са хора, с които можеш да се разбереш с една дума, както и с другите актьори във филма. Една малка тайна – в този филм си позволих да покажа неистовата си страст към всичко, което се случва в живота на музикантите. Нашите герои са били рок звезди, но след това се разделят, обаче колкото и време да е минало от изявите им като група, като се качват отново на сцената и тръпката е същата, каквато е била и в началото на кариерата им. Както се случва и в постановката “Бог Рок”, като хвана китарата и отново ставам същият 18-годишен Филип, който обожава да свири. В спектакъла, имам един диалог с китарата, в който аз є казвам: “Господи, колко си хубава”, а тя ми отвръща: “Господи, колко съм влюбена” и само как красиво звучи това.
А какво те привлича най-много в живота на рок музикантите?
Всичко ме привлича, това е невъобразимо удоволствие. Има една песен на “Nickelback” – “Rockstar”, която ми е много любима. (В песента се пее с много ирония: “Всички ние желаем да сме велики рок звезди, да живеем в къщи на върха на хълма и да караме по 15 коли…” -б. а.) Честно казано, в последните години се занимавам с толкова много музика, включително и с филхармонични оркестри и дори не съм си представял, че това някога ще се случи в моя живот – да работя с такива уникални хора.
Рокзвездите често са преследвани от фенки – имал ли си подобни истории?
Това не е свързано само с рокмузикантите, а и с моята професия. Често искат да се снимат с мен, понякога дори прекаляват, а от много шоколад може да ти стане лошо. Аз вече не съм на 25 и осмислям нещата по друг начин, не е както когато бях на двадесет и добре, че е така, защото кой знае какво щеше да стане иначе. Имал съм доста предложения от почитателки и се забавлявам много с това. Какво ли не са ми казвали – че съм красив, че съм невероятен, всичко са ми говорили, но чуваш само хвалебствия, от които нищо не научаваш.
Участваш в новата адаптация на “Козият рог” на театрална сцена, която вече се игра два пъти пред публика. Как се прие от зрителите тази постановка и какви отзиви получи за ролята ти в нея?
Доста ласкави отзиви получих, но това за мен не е толкова важно. Тази история е доста сурова- за това как преди време една майка е била убита от турците и дъщеря є си отмъщава за това. Голямата роля в този спектакъл се изпълнява от моята колежка Янислава (Линкова-б. а.) и това е голямо изпитание, защото всичко в тази история е много сурово – едновременно едната ръка трябва да гали, а другата да бие. Това – да се докоснеш и да стигнеш до друг начин на живот, който не е много красив, а изпълнен с омраза и гняв усложни нашата задача, но я направи и по-интересна. За първи път играхме спектакъла на Ловешката крепост, а това е една нетрадиционна среда и се създаде много специфична атмосфера.
Как ти се отрази този “домашен арест”, на който всички бяхме подложени?
Извънредно градивно и креативно ми се отрази. Имах време да помисля за реални неща и те се случиха. В момента, в двора на къщата ми строя – “Дом Аврамов”, както го нарекох, който скоро ще бъде факт. Тази сцена за различни изкуства ще събере неочаквано много хора на едно място – музиканти, артисти и публика. Вече съм поканил колегите ми – Асен Блатечки, Иван Бърнев, Валентин Танев, Малин Кръстев, Мария Сапунджиева и Милица Гладнишка да изнесат представления тук. Поканил съм и Венци Велев и Мариана от група “Силует” да пеят при нас, а плануваме в “Дом Аврамов” да играем и “Бог Рок”.
По-голямата ти дъщеря Рая вече е на 8 години. Помагаш ли є понякога с уроците и какви книги й даваш да чете?
Най-важното на този етап е тя да внимава много какво прави и с кого се събира. Въпреки че, сега няма много с кого да се събира, но е важно да може да прави разлика между хората. Засега Рая чете приказки – на такава възраст е, но трябва да научи и правилата за движение по пътищата. Това вече е задължителен филм, защото по наше време нямаше толкова коли, както сега. Като цяло не обича много да учи и я разбирам, но няма как – понякога се налага да знаеш колко е две плюс две. Майка є работи в това отношение, докато аз съм на други фронтове, но от време на време є помагам с английския. Тя бързо запаметява, като є кажа: “Уер ис май чорапс?”, а след това заменяме “чорапс” с английското “сокс”. Рая много се забавлява, докато си говорим със страхотен английски акцент, за да ни е по-смешно.
Строг баща ли си – купуваш ли модерни телефони и джаджи, или се опитваш да я научиш, че други неща са по-важни?
Тя се учи в движение на важните неща и това, което вижда около нас понякога не є харесва. Не й харесва например, че хората си хвърлят боклуците навсякъде и замърсяват природата, за което я разбирам. Иначе, тя няма още смартфон и мисля, че на този етап е по-добре да чете книжки. Някакси така децата придобиват друг речник и се моделират по различен начин. Наскоро дъщеря ми ме изненада приятно с начина, по който отговори на майка й, която й каза: “Ти си моето слънчице”, а Рая й отвърна: “А ти си моето небе.”