Има ли връзка между цвета на очите, заболеваемостта и продължителността на живота? Според изследователи от Медицинския факултет на Университета в Колорадо има връзка между цвета на очите на човек и неговата податливост към определени заболявания, предават от actualno.com. По време на проучването те открили, че хората с тъмнокафяви и черни очи са предразположени към проблеми с кръвта, дишането и метаболизма.
https://noviniplus.com/%d0%ba%d0%be%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%86/От друга страна, те имат нисък риск от развитие на рак на кожата или очите, тъй като са защитени от ултравиолетовите лъчи. Те също имат нисък праг на болка. Хората със зелени очи имат висок праг на болка и практически не страдат от депресия, пише "Monitor". Тези със сини очи имат повишена чувствителност към ултравиолетова светлина и са склонни към алкохолна зависимост.
Око (на латински: oculus, на гръцки: ophthalmos) е чифтен сетивен орган при човека и животните, който притежава способност да възприема електромагнитното излъчване на светлинните вълни и така да обезпечава основната сетивна и когнитивна функция – зрението. При човека органът око е само компонент на цялостния зрителен апарат, който включва периферен, проводников и централен отдел. При различните организми очите са устроени по различен начин. Единствената функция на най-просто устроените очи е да разграничава тъмнина и светлина. По-сложно устроените предполагат по-развито зрение. Най-висшеустроени видове от класовете Бозайници, Птици, Влечуги и Риби имат по две очи, които могат да са разположени в една равнина и дават възможност за възприемане на триизмерен образ (стереозрение), както е например при човека. При други видове – като заека и хамелеона – очите са в различни равнини и виждат два отделни образа (монокулярно зрение). Посредством очите организмът набавя около 90% от информацията в околния свят.
https://noviniplus.com/%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d1%82%d0%b5%d0%b7%d0%b8-4-%d1%81%d1%83%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%bd/Зрителният орган представлява периферната част на зрителния анализатор. Освен очната ябълка органът на зрението се състои от допълнителни елементи, които имат и защитна функция в процеса на управление на зрението. Предаването на информацията от окото става по проводни пътища (зрителен нерв) до корови и подкорови центрове (в главния мозък). В природата устройството е подчинено на функцията. Окото трябва да възприема светлината с нейната посока и допълнителни явления. Зрението като функция е търпяло постоянно усъвършенстване в процеса на еволюцията, поради което сега живеещите същества притежават очи на различно ниво на устройство. Най-големи и с най-съвършена оптика са очите на съвременните гръбначни и главоноги мекотели. При гръбначните нервните влакна, събиращи и отвеждащи зрителната информация, се намират пред реагиращите на светлина рецепторни клетки. Така рецепторните клетки са обърнати в посока, обратна на разпространението на светлината; такъв тип разположение се нарича обратно или ориентация тип Инвертирано око. При мекотелите (напр. пиявицата) редът е прав – рецепторните клетки се разполагат към светлинния източник и пред проводните нервни влакна. Такъв тип ориентация се нарича Конвертирано око и се смята за по-незряла в еволюционно отношение, тъй като се счита, че защитеността (и от това еволюирането) на клетките при инвертираното око е значително по-голяма.
Фасетните очи са сложен тип чифтен зрителен орган, който се среща основно при членестоногите. Съставени са от множество структурни единици наречени оматидии. Всеки оматидий е изграден от роговица, стъкловиден конус, чувствителни клетки, пигментен слой и зретелен нерв. Всеки един елемент приема образа частично, като пиксел, след което цялостната картина от всички оматидии се получава в нервен център (протоцеребрум). Оматидиите представляват шестоъгълни удължени телца долепени плътно едно за друго като фасетки. Оттук идва и наименованието на този тип очи. При повечето ракообразни фасетните очи са разположени върху подвижни израстъци[2], за разлика от насекомите, при които са неподвижно разположени в предната част на главата. Обвити са от кутикулна капсула, която ги придържа здраво към главата. Повърхността на сложното око е покрита с нежни косъмчета излизащи от края на фасетките. Те обаче не пречат на насекомото да вижда. Очите при различните видове насекоми са изградени от различен брой оматидии. При мравката работничка те са около 100, при домашната муха – около 4000, при пеперудите – до 17 000, а при водното конче до 30 000. При медоносната пчела се наблюдава и различие в броя при отделните представители на семейството. Така например работничките имат 6300, царицата 4900, а търтеите 13 000.
313
