Стефан Григоров си тръгна на крачки от големия финал във "Фермата" 7, но отчасти успя да направи онова, което е искал с участието си - да провокира не само участниците, но и зрителите, да погледнат на България по един съвсем различен начин. 38-годишният IT предприемач от София е от хората, които не искат да губят време, в което не е инвестиран смисъл. За него парите са само средство, но не и цел - така, както е идеята обществото ни да стане по-полезно и хармонично във взаимоотношенията си. Стефан отпадна след елиминационен дуел с Кирил, но си тръгна удовлетворен от "Фермата". Сигурни сме в това, особено след този откровен разговор с него, в който той не пести нито емоции, нито ценни послания, пишат от show.blitz.bg.
-Оправдаха ли се очакванията, с които влезе във "Фермата"? И как ти се отрази цялото преживяване вътре?
-Знаех, че влизам в едно изпитание и бях с ясното съзнание за този свой избор. Целта не ми е била се забавлявам вътре или да изпитам някакви лични удоволствия. По-скоро се бях настроил, че ще ми е трудно, но влезнах, за да отговоря на вътрешното си усещане, че е редно да го направя. Поисках да кажа нещо на повече хора и „Фермата“ се оказа точното място за това. Исках да споделя моята визия за това как бихме могли да живеем по-добре – най-вече като набор от ценности.
-Добре, но с каква цел?
-Исках да предизвикам обществен дебат. Да се запитат хората кои са ценностите, с които биха искали да живеят. Масово хората изразяват недоволство за това колко лошо се живее в България, за което ги разбирам, но нека направим следващата стъпка – цивилизовано да поговорим за това как разбираме "по-добрия" живот и да потърсим заедно начин да го постигнем. И какво трябва всеки от нас да промени в себе си, за да допринесе към цялостната идея. Ако не разбираме необходимостта да търсим съгласие и обединение по някои основополагаши теми, няма как да очакваме, че нещата ще се подобрят. Докато сме изцяло фокусирани върху „личното“, няма как да се получи „общото“.
-Да разбирам в такъв случай, че участието във "Фермата" по един или друг начин е отговорило на тази потребност?
-Ако съм успял да накарам поне някого да бъде по-малко критичен към другите и повече към себе си; да не отвръща веднага с лошо, когато подходят към него с лошо, а вместо това да потърси доброто в човека отсреща; да опита да е по-толерантен и приемащ истината на другия, преди да я отрече, то тогава да, със сигурност. Но в предаването участниците имахме различен подход към играта и за мен бе интересно да наблюдавам кои от тях са готови да погазят други, било то за да се придвижат по-напред или да обслужат някакви други техни лични нужди.
-И кой се оказа такъв пример?
-Нека зрителите направят тази преценка за себе си. Моята първа задача бе аз да не погазвам правото на собствена истина на останалите участници и да подходя с уважение и разбиране към тях. Това не означава да толерираш прекрачването на граници в поведението, но означава първо да се опиташ да разбереш преди да отречеш. Винаги е важно да имаш позиция, но не винаги е оправдано да водиш война. Човек на първо място е отговорен за собствените си действия, пред себе си и пред другите, а човекът отсреща, на свой ред, е изцяло отговорен за неговите действия. И в този смисъл, за мен бе важно аз да не правя неща, с които не бих се чувствал добре впоследствие. А и кое в живота е достатъчно, за да се отрече човек от себе си и нещата, в които вярва? Нищо според мен. На първо място човек трябва да тежи на мястото си и едва след това, чрез надграждане, да преследва някакви други цели.
-Участниците във "Фермата" бяха ли настроени според теб, чисто поведенчески, да променят принципите си в името на това на всяка цена да продължат напред в играта?
-Всеки човек има своята истина. Някои от участниците, например, казват, че вътре в играта е оправдано да бъдеш неискрен в комуникацията си с останалите. Не бих ги съдил за това, защото е техен избор, но аз не бих го направил. За пред себе си не бих могъл да оправдая идеята целенасочено да говориш едни неща на някого, а в същото време да мислиш други неща, с цел да се облагодетелстваш по някакъв начин, или да ти помогне да се добереш до голямата награда.
-Може би това е стратегическа манипулация, точно защото става дума за игра?
-Да, игра е. Но това дава ли ни право да извършим кражба вътре в играта, или да нагрубим, или обидим някого? Къде е границата за това кое е приемливо и кои не? На какво основание в играта става оправдано да гледаш някого в очите и да го лъжеш, например, или да си лицемерен? И в живота навън човек има цели, тогава оправдано ли е да се лъже в името на постигане на целите? Човекът е такъв, каквото е. Животът също е игра. Играта също е част от живота. Да нараниш някого словесно в играта не боли по-малко, отколкото в истинския живот. Това, което опитвах вътре, е да търся разговор с агресорите, когато ситуацията е спокойна, а не, когато е напрегната. Тогава човек е способен да чува много повече, отколкото когато се чувства застрашен. Нужно бе едните да разберат другите и обратно, а не просто да се води емоционално мотивиран словесен бой.
-След края на "Фермата" останаха ли приятелства?
-Най-близък останах с хората от по-малката група - Жоро, Ваня, Ралица, Живка и Чавдар. Към тях бих добавил Виктор и Пламен. Но никой от хората, с които си преживял приключение като „Фермата“, няма как да ти остане безразличен и чужд, затова уважавам всички и вярвам, че доброто живее във всеки. Интересно бе да видя как групата около Мартина, Кирил и Ивайло, която вътре бе по-многобройна и по-силна, навън да изглежда малка, незначителна и слаба, и в същото време, по-малката група в играта се радва на много повече симпатия сред хората. Това ме радва, защото ценностите, около които бе обединена малката група, за мен са по-значими, и отговорни към обществото. Затова в моите очи всеки от тях е победител.
-Тоест искаш да кажеш, че не винаги този, който печели голямата награда, е истинският победител?
-Според мен скритото истинското състезание във „Фермата“ съпоставя ценностите, които отделните участници носят в себе си, а публиката, чрез своята симпатия или отхвърляне, присъжда истинската победа, или загуба. Паричната награда е там, само като една примамка, за да разобличи тези, които са готови да погазят другия, за да я спечелят.
-И все пак, ти отпадна на крачка от финала, и вероятно си имал нагласа за това какво би направил, в случай че спечелиш голямата награда?
-Не бих могъл да кажа как щях да ги похарча, защото не съм ги спечелил и не ми се е налагало да мисля по въпроса. И все пак, най-много смисъл виждам в това да бъдат развивани, възпитавани и образовани хората, и най-вече подрастващите. Съответно всичко, свързано с подпомагане на такъв тип инициативи, е инвестиция с огромна възвръщаемост, от обществена гледна точка. Когато инвестирам лични пари, търся възможности в тази посока. Затова и парите от "Фермата" биха могли да бъдат вложени в нещо такова.
-Какво отключи в теб желанието да се развиеш по този начин – като мислене и опорни точки за живота? Имаш ли пример, който следваш?
-Супер въпрос! Всичко започва от родителите. Когато си бил обичан и са те научили да обичаш света, и хората, привикваш със същите ценности и в живота си. Когато родителите подхождат с разбиране, а не с раздразнение и агресия към тези, които не са като тях, ти взаимстваш от тях. Важно е обаче, да вземеш вътрешно решение, че искаш да бъдеш добър. Това е избор, който аз съм направил още като дете. После всичко, през което минава живота ти, се случва през призмата на този избор и това те развива в тази посока допълнително. Всеки човек може да бъде всичко, което пожелае, стига първо да мисли и развива в главата си своя архетип – изначалната идея за това какъв иска да бъде като човек. И второ – да вземе решение да преследва този свой идеал. Ако нямаш вътрешен конфликт с това да лъжеш или да крадеш, значи идеала ти допуска тези неща и трябва да си зададеш въпрос – а, ако всички останали бяха като мен, как щяхме да живеем?! Дали щяхме да просъществуваме като общество?! Тоест, изграждайки идеала си, той трябва да се вписва в една по-обща визия за един по-добър свят, който изглежда възможен и добър за всички, а не само за теб. Това е моето предложение към хората –да се замислим заедно в тази посока. И след това да действаме. Действането е по-лесно, когато зад него стоят добри идеи.
Интервю на Анелия ПОПОВА
351
