„Работя върху тези текстове 20 години. В 2022 г. бяха лекции за обучение на политици; след това – политически есета; в годините на пандемията – споделяне на преживяното.
Не се решавах да ги публикувам по много причини. Една изящна мисъл на Хосе Ортега-и-Гасет ме окуражи:
„Когато една тема бъде поставена в непосредствена връзка с първичните движения на духа, с класическите причини на човешкото безпокойство, тя е спасена“.
Политиката е точно такава тема на духа и безпокойството на живота ми. Затова се надявам с тази книга да спася това, което съм научил.
Още повече, че според убежденията ми то не е мое, а е общо. Научил съм го, служейки на обществото."
Това пише министър-председателят на България в периода 1997-2001 г. Иван Костов във встъпителните думи към читателя на новата си книга „Политиката отблизо“, посветена на съпругата му Елена, „която изстрада моето участие в политиката“.
„Реших да кажа какво аз съм видял, какво аз съм разбрал в политиката, надявайки се, че така ще стане по-живо, по-автентично.
Давам си ясно сметка, че хората ценят много повече преживяното, отколкото наученото от книгите“, сподели Костов пред аудиторията, изпълнила Зала 3 на НДК снощи за представянето на "Политиката отблизо".
Пандемията от COVID-19 го спряла, „блокира ме във всяко отношение“ и било необходимо много хора да му помогнат и окуражат, за да завърши и даде за печат 20-годишния ръкопис.
„Това не е втората книга на „Свидетелства за прехода“ (първата книга на Иван Костов, бел. ред.).
Това е моето политическо завещание. Аз така приключвам сметката с политиката, оставяйки това, което мисля, че трябва да оставя.
Надявам се да е полезно на колкото се може повече хора.“
След излизането на първата му книга бившият премиер се колебаел дали да се заеме с писането на продължението й, или да довърши отлежаващия ръкопис.
„Прецених, че само един Господ знае колко време имам. По-добре да завърша това, а за другото – ако остане време“, казва 72-годишният бивш министър-председател.
Книгата му съдържа „непрекъснат дебат“ – и с хората от посткомунистическата общност, и с различни крайни тези.
„Непрекъснато съм се опитвал да задавам въпроси, да намирам отговори и да казвам моята гледна точка с готовност да оценя и чуждата като човек, който е научен да цени обективността и чуждото мнение, за да си състави истинска представа за нещата“, казва Костов.
С надеждата, че книгата му ще предизвика дебат сред демократичната общност, „от която имам честта да произтичам и да съм представлявал“, както и в цялото общество.
Кога ще се сплотим така, че да поведем другите
„Всички имат нужда от дебат в България. Само дебатите, общуването, изслушването са в състояние да запълнят тези големи пропуски, които се образуваха в българското общество“, допълва той.
Но наблюденията му сочат, че „българските политици вещаят, не дискутират“, а когато застават един срещу друг, не се получава дискусия, а „надвикване“.
А трябва да дебатират „с една много по-добра култура на говорене и на изслушването", която по думите му "не ни достига".
„Ние много лесно отхвърляме чуждото мнение, много рядко се вслушваме в другия и според мен заради това не сме сплотени“, констатира Костов, според когото „големият въпрос е кога ще се сплотим така, че авангардната част на демократичната общност да е в състояние да поведе другите“.
А „ако тази общност се превърне в авангард и излъчи своите силни послания към обществото, много бързо ще се решат другите проблеми.“
Техният свят си е отишъл
„Изследвал съм в тази книга посткомунистическата общност.
Много добре я познавам, защото непрекъснато съм бил срещу нея и всичките й стрели са били насочени срещу мен, срещу моите колеги. Знам откъде се стреля, знам с какви мотиви се прави.
Знам ги колко силно са губещи в момента. Те губят. Исторически губят. Объркани са, затова са агресивни.
Страхливи са, от всичко ги е страх.
Светът им си е отишъл. Те се опитват да се връщат в сенките на това минало и няма как да го обитават.
Те трябва да бъдат убедени, че пътят, по който вървим, е правилният“, каза Костов при представянето на книгата си и направи препратка към „престъпната война, която започна Путин в Украйна“:
„Това отслабва още по-силно не само тази посткомунистическа общност, а и нейният елит, който също познавам много добре, защото ми е бил истински противник и на него дължа всички неща, които е преживяло моето семейство, хората около мен, тези – в много отношения – истински издевателства.
Всички тези хора губят в момента.“
Как се става лидер
„Ние трябва да съберем сили, за да поведем обществото, защото то няма лидери. Вярно е, че няма лидери“, каза Костов и посочи пътя, по който се става такъв:
„Нали Европа нямаше лидери? Нали Европа беше в непрекъснати боричкания помежду си и противоречия? Нали най-силният лидер в Европа беше Путин?
Какво стана след 24 февруари (началото на войната в Украйна – бел. ред.)?
Как така тия лидери, дето ги нямаше в Европа, дето бяха толкова слаби, изведнъж се оказват заедно и се оказват толкова единни и оказват толкова монолитна съпротива?
Как стана това? Отдолу! Хората! Европейците! Европейската средна клас, европейската общественост натисна лидерите си да се обединят.
Разбирате каква е цялата поанта на моята книга. Мисля, че ние трябва да сме готови.
Тези, които претендираме да сме демократи, гражданска общност. Ние трябва да произведем всичко това, включително и лидери.
Аз не съм се родил лидер, в никакъв случай. Аз си бях един експерт. Добър финансист, много добър бях, да знаете!
Щях да изживея един чудесен живот, ако не бях влязъл в политиката. Щях да бъда на много добри места, щях да видя целия свят.
Но не е там работата, нали? Не зависеше от мен.
Когато хората поискат, когато всички поискат да вървят в една посока, те си намират лидера, извеждат го, даряват го със своето доверие и той тръгва напред. Това е моята философия за лидер.
Така че да не се озърта българското общество и тази негова авангардна част, тази гражданска общност нека да направи това усилие, нека се огледа и ще намери, ще овласти с доверието си хора, които да я поведат“.
Във времето, когато всичко се забързва, тази книга е за "бавно четене".
Четете я бавно - препоръча проф. Веселин Методиев, министър на образованието и науката в правителството на Костов, на аудиторията, преди на трибуната да излезе Костов.
251
