Президентът Румен Радев избра да връчи третия, последен, опит да съставяне на правителство на БСП. Това се разбира от прессъобщение на администрацията на държавния глава.
Мандатът ще бъде връчен в понеделник (16 януари) от 10 ч., съобщава "Дневник".
Това е четвъртият път, в който президентът избира левицата за последния опит за кабинет, след като в предходните три кратки парламента отново даваше на БСП третия мандат.
В петък (13 януари) вицепрезидентът Илияна Йотова коментира пред журналисти, че Радев ще избере за третия мандат партията, която е с "най-голяма възможност да състави кабинет", но и да има "приемственост и стабилност" в страната.
Досега БСП е коментирала само много общо как ще подходи, ако получи третия мандат: че решение ще се вземе от широкото й ръководство, Националния съвет.
Процедурата
При първите два мандата той се връчва на кадидат-премиер от съответната парламентарна група.
Третият мандат е по-различен - президентът го дава на избрана от него партия, която в последствие решава кого да посочи за министър-председател.
В конституцията няма изрично посочен срок, в който парламентарната група да излъчи кандидат за премиер.
В тълкувателното решение на съда от 1993 г. по темата обаче пише, че решението не може да се бави прекалено дълго, а според конституционалисти разумният срок за това е подобен на останалите в процедурата - около седмица.
Ако се спазят тези срокове, посочената от президента партия трябва да предложи премиер до 24 януари, а той също има седмица - евентуално до 31 януари, за да предложи структура и състав на Министерския съвет.
Ако не успее или парламентът не одобри кабинета, държавният глава трябва да назначи служебно правителство, да разпусне Народното събрание и да определи дата за нови избори до два месеца.
Защо БСП
Още в петък, когато първоначално се очакваше президентът да обяви коя парламентарна група ще получи третия мандат, в кулоарите на Народното събрание неофициално се коментираше, че Радев няколко пъти е сменил решението си дали да даде мандата на "Демократична България" или на БСП.
Причината е в колебанието на Радев дали отново да направи жест към левите избиратели, с чиито гласове е избиран два пъти за президент, или да предпочете "Демократична България" заради шансовете, макар и много малко вероятни, с мандат на обединението.
Съпредседателите на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" Асен Василев и Христо Иванов обвързаха акцията в Nexo с връчването на третия мандат.
"Решенията на правоохранителните органи кога обявяват нещо при чувствителен политически момент не са невинни и не са случайни, особено в България", коментира Христо Иванов пред "Дарик радио".
"Защо точно в този момент започна тази пиар кампания - в четвъртък, тъкмо преди да бъде обявено на кого ще бъде даден третият мандат, знаейки, че ние ще използваме третия мандат, за да решим проблема с прокуратурата", каза още Иванов.
Освен акцията в Nexo той визира и атаките от ГЕРБ срещу депутата от "Демократична България" Албена Симеонова.
По-рано в неделя (15 януари) Борислав Гуцанов от БСП, противно на очакванията на Илияна Йотова за приемственост, коментира, че "БСП има много разминавания с политиките на служебното правителство, не можем да защитим техните виждания".
Сред множеството теми за атаки на левицата към кабинета на Румен Радев и него са решението за нови самолети F-16, както и че президентът не наложи вето на решението на парламента за военна помощ за Украйна.
Нагласите за кабинет с мандат на БСП
Ако партиите запазят досегашните си позиции, кабинет с мандат на БСП не може да бъде избран.
Това означава, че предстоят нови предсрочни парламентарни избори - най-вероятно в началото на април, и че на практика управлението на страната е в президента и назначеното от него служебно правителство.
ГЕРБ има партийно решение да не управлява с БСП. Отношенията между "Продължаваме промяната" и бившите й коалиционни партньори са влошени заради промените в Изборния кодекс.
Депутатът Калина Константинова коментира, че възможността за ревизирането им ще е предмет на разговорите с БСП, ако левицата получи третия мандат.
"Възраждане" отдавна се обяви за избори и каза, че би подкрепила единствено свой мандат.
Между "Демократична България" и БСП има диаметрални различия за военната помощ за Украйна и присъединяването на страната към еврозоната от началото на 2024 г.
Недостатъчно е, ако БСП получи подкрепа само от ДПС и "Български възход". Депутатите им са общо 72-ма.
Правителство се избира с обикновено мнозинство. Тоест, ако всички 240 депутати са се регистрирали и гласуват, трябват 121 гласа "за".
338
