Приготвянето на дърпана баница не е лесна задача. Ето защо се смята, че е най-добре да се прави от опитен готвач. Представената тук рецепта обаче е много проста и може да бъде направена дори от начинаещ готвач, предават от actualno.com.
Продукти:
Около 600-650 грама брашно
300 мл студена вода
8 супени лъжици олио
1 супена лъжица оцет
щипка сол
200 гр сирене
100 гр краве масло
Приготвяне:
Оставете сиренето и маслото настрана и замесете еластично тесто от останалите съставки. Първоначално разтворете солта, оцета и маслото във водата. Оставете тестото да почине за 50-60 минути и след това го разделете на четири порции. Разточете всяка част леко с точилка, добавете малко масло и го разнесете по цялото тесто с пръсти. Продължете да разточвате още. Поставете тънък лист от тестото върху поръсена с брашно покривка. Хванете краищата и ги издърпайте внимателно. Сякаш баба ви го е приготвила: Рецепта за вкусен тутманик Разтопете маслото, намажете с него получения "опънат" лист и поръсете отгоре натрошеното сирене. Разточете тестото. Направете същото и с останалото тесто. Сложете бучка масло върху готовата баница и печете на 200°C до златисто. Когато баницата е извадена от фурната, напръскайте я със студена вода и покрийте с кърпа. Да ви е сладко!
Ба̀ницата е традиционно българско тестено ястие. Състои се от навити или наредени на пластове листи разточено тесто или готови кори за баница с плънка. Обикновено се пече във фурна. Използват се различни плънки – най-често сирене или извара, със или без добавка на яйца. Правят се баници и със зеленчуци, месо, плодове.
Лексемата баница има славянски произход и е резултат от развоя на праславянската форма *гыбаница > *гбаница > баница (Български етимологичен речник. Т. І, 1971). Форма гùбаница – пряк наследник на *гыбаница, е регистрирана в говора на с. Ново село, Видинско. Форма гибàйница, също близка до праславянската форма, е запазена в говорите на селата Куфалово (Солунско) и Литовой (Ениджевардарско). Лексемата гùбаница (баница, пита) се употребява и в сръбския език.
Коренът е индоевропейски *gheub(h)- със значение свивам, сгъвам, движа, тъй като листовете на баницата се нагъват, завиват. В Зографското евангелие (средновековен български ръкопис) е отбелязан глаголът прэгыбатё (свивам), а в съвременните български диалекти се употребяват глаголите гибам, нагùбам (нагъвам), нагибна, сгùбам се (свивам се, сгъвам се), прегибям и др.
299
