Жаклин МИХАЙЛОВ, temasport.com
Георги Иванов–Гонзо е новият президент на БФС и ще е проява на лош вкус да не бъде поздравен за убедителната победа на конгреса. С едно уточнение, че май победата не я постигна той и не е благодарение на демонстрираното от него красноречие на предизборната трибуна. Но и това е простимо, защото не всеки може да цитира Сервантес и да говори с гостите от ФИФА и УЕФА на отличен английски!
Не е задължително, макар че интелектът и общата култура винаги са от полза на един ръководител. А при Георги Иванов тези фактори са трудно откриваеми. Но пък явно Гонзо ще компенсира с работа. И с честност, каквото през годините той не е показвал в различни ситуации. Но е доказано, че нахалството и наглостта са добро покритие за всякакви психически дефицити. Георги Иванов е доказателството, че в България всичко е възможно!
Независимо кой какво мисли и смята за него, Георги Иванов е законно избран президент на БФС и както се разбра, ще класира България на световното първенство по футбол през 2026 година. Само че как това ще се случи, е пълна загадка. И вече по същество, защото все някой трябва да каже истината. Задкулисието си избра Георги Иванов при ограничения кастинг, който статуквото му предложи.
По проверена информация четири дни преди конгреса фаворит е бил Михаил Касабов и то си личеше от коефициентите на букмейкърите. След това е настъпила внезапна и драматична промяна на курса и крайният резултат се видя някъде около 17 ч. в петък. Всъщност тези 235 гласа в болшинството са подадени от хора, на които е казано как да гласуват.
И това говори много красноречиво в каква държава живеем. Гледаме го в джуджета, нотариуси, прокорури, съдии, депутати, министри, така наречения бизнес и изобщо това е милата родна картинка в тази уж цивилизована държава с евроатлантическо правителство и ценности. Само където ценностите напълно отсъстват, а царува простотията и глупостта.
Истинските победители са в правото да празнуват, защото за има-няма три седмици те извадиха от нищото бъдещия президент. И показаха, че нещата тук се случват, както те ги пожелаят. Двама ли са, трима ли са, няма никакво значение, важното е, че Зона Варна масово гласува за техния човек. А там са все области на една евроатлантическа партия. Лесно е да се сметне две плюс две, за да се разбере кой се е намесил свише.
Можел ли е някой въобще да предвиди, че това семпло момче с окървавената глава ще триумфира на най-високия футболен пост в държавата? Как така един служител в различни клубове и за малко в централата в последните 16 години, като съзнателно не употребявам думата слуга, почти изведнъж се катапултира до поста президент. И безпределно ясно каква работа ще свърши оттук-нататък – ще брани статуквото и най-вече хегемонията на един клуб. А приказките за детско-юношеския футбол и планът за младите са за прикритие.
Толкова за щастливите победители, които никога не губят. Но няколко насърчителни думи заслужават и достойно загубилите. Много злост отнесоха тези три прекрасни момчета – Митко, Мартин и Стилиян. И те заслужават един цитат от великия Мигел де Сервантес за битката им с вятърните мелници. Триото игра честно и открито от първия до последния момент. Невероятен успех е, че се изправиха два пъти срещу статуквото, като и в двата случая получиха огромен брой гласове.
Това, че вчера за тях гласуваха повече от 180 човека е страхотно постижение, защото истината е, че тези гласове са на свободни и мислещи хора. Митко Бербатов и неговия екип направиха невъзможното, изправяйки се срещу задкулисието и неговите оплитащи зависимости. Постижението им е непостижимо и те трябва да го осъзнаят и да се гордеят със себе си. Но какво да се прави – Системата се оказа по-силна!
И нещо, което се превърна в емблема на събитието. В последните няколко месеца основната цел на задкулисието бе да разбие единството на триото, като наложи в общественото пространство, че Стилиян Петров трябва да излезе на преден план и тогава победата била неизбежна. Това изобщо не отговаря на истината, защото Стилиян щеше да спечели толкова гласове, колкото и Митко.
Другият печеливш вариант е да сключи договор с дявола, но се съмнявам, че дяволът е искал да сключи договор с него. Просто го използваха като допълнителен натиск срещу Бербатов. Но се видя, че истинския лидер на Промяната е Димитър Бербатов. Мартин и Стилиян напълно обяснимо от емоционална гледна точка казаха накрая някои излишни неща и показаха обида.
А Димитър Бербатов се държа на положение от първия до последния момент като истински водач. Българският футбол изпусна огромен шанс за Голяма Промяна и от това губим всички, които го обичаме и искаме да го има в щастливо състояние. А сега просто блатото го погълна и оттам излизане няма. И следващият път на конгреса ще се цитира не Сервантес, а Барон Мюнхаузен.
269
