Безнадеждие е името на нашата държава

Степан Поляков, Фейсбук

Израснахме и остаряхме с пълната убеденост, че е напълно безнадеждно:

България да е домакин на Олимпиада, да организира не световно, европейско по футбол, Ролинг Стоунс да свирят в София, да не говорим за Стара Загора...

Да нападнем друга държава и да й вземем богатствата, а не до припадък да се караме Русия или Турция първи ще ни глътнат.

Да влияяем, е, не чак на изборите в Щатите, но поне на тези в Истанбул. А не обратното.

Научихме се да разчитаме на чуждата медицина, на "Лечението зад граница".

Днес и от военния парад се отказахме, защото "Има кой да ни пази".

"Пази ме!", шепне неопитната гимназистка при онази вълнуваща първа нощ. Е, знаем, че там е, каквото и както стане, общо взето.



Свикнахме с безнадеждността нищо, никога и никъде да не зависи от нас. Безнадеждие е името на нашата държава.

*Степан Поляков е автор и продуцент на над 50 документални филма, снимани из цял свят. Сценарист е на други из България.

Убеден е, че: „Втората Световна война щеше да спре Първата, ако вече нямаше кинохроники.”

Автор и водещ на хитовото радиошоу „Паспорт – пътуване със стил” за пътешествия, в което чужденците на столицата, започнаха за първи да се опознават едни други.

Издал е девет книги. Поредицата документални романи „Световни революции”, сред които: „Нежна революция Ltd." за студентските стачки и Града на истината в България през 1990.