Една луксозна риба плува в нашите води от над 200 милиона години, почти без да се е променила - затова наричат нейния вид „живи вкаменелости”.
Есетрите са преживели удара на Земята с астероида, който е сложил край на епохата на динозаврите. Преживели са няколко ледникови периода, което повдига един драматичен въпрос.
И това ни отвежда право в сърцето на един истински български парадокс. Как е възможно една и съща държава да е световен лидер в производството на един от най-луксозните продукти в света и в същото време да е дом на изчезващ вид, от който идва този продукт?
Между 2016 г. и 2020 г. експерти от Световния фонд за природата (WWF) провеждат пазарно проучване в България, Румъния, Сърбия и Украйна. Събират 145 проби месо и хайвер от търговски мрежи, ресторанти и магазини.
Резултатите от ДНК и изотопния анализ са шокиращи: четири от 32 проби месо, тествани в български ресторанти и магазини, са се оказали от диви есетри, чийто улов е напълно забранен от години.
Това е само малка част от парадокса, който определя съдбата на есетрите в България днес. Докато страната ни се гордее с производството на черен хайвер от аквакултури, с износ на над 20 тона годишно и продукт, който надминава 1700 евро за килограм, дивите популации в Дунав са на ръба на изчезването.
Днес WWF ги класифицира като най-застрашената група в света. От шестте вида, които исторически са обитавали Дунав, два вече се смятат за локално изчезнали — европейската есетра и шипът. Останалите четири — моруната, руската есетра, пъстругата и чигата — са критично застрашени, според Червения списък на IUCN.
Разследване на „24 часа” в партньорство с журналисти от Румъния и Украйна през последните 6 месеца разкри цялостна картина на проблема в региона. Данните не са оптимистични, особено по отношение на България.
Министерството на околната среда и водите потвърждава мрачната картина: немската есетра и шипът са официално обявени за изчезнали в България. За останалите четири вида към момента не съществува постоянен национален мониторинг - данни се събират само по отделни европейски проекти.
Долното течение на Дунав, по границата между България и Румъния, е последното място в Европейския съюз, където все още има самовъзпроизвеждащи се диви популации на есетри. Това прави региона критично важен за оцеляването на целия вид в Европа.
Но нещо не работи. И колкото повече разследващите журналисти и природозащитници разглобяват този проблем, толкова по-тревожна става картината.
Парадоксът на 988-те кърмака
През 2020 г. в България е регистриран пик на иззети кърмаци — 260 броя за една година. Кърмаците са дълги въжета, понякога стигащи стотици метри, с големи остри куки без стръв. Поставени на дъното на реката, те са предназначени да закачат есетрата за тялото, докато тя плува. Колкото повече рибата се бори, толкова повече куки я пробождат.
Между 2016 г. и 2023 г. българските власти са иззели общо 988 такива кърмака с обща дължина над 37 километра. За сравнение, в Румъния за същия период са иззети 63 кърмака, като 62 от тях са конфискувани при една-единствена операция в Черно море през 2023 г.
Логиката подсказва, че толкова много кърмаци означават и много улов. Но тук идва шокиращата част: за същите осем години в България са регистрирани едва три случая на незаконно уловени есетри. Три риби. При 988 кърмака, според доклада на WWF.
Според същия документ в Румъния за периода 2016-2023 г. са документирани 610 незаконно уловени есетри, иззети са минимум 4688 кг месо и 58,8 кг хайвер. В Украйна — 418 екземпляра са хванати заедно с бракониерите и със 751,8 кг месо и 47,35 кг хайвер. В България — три риби!
"Това несъответствие заслужава задълбочено разследване", пише WWF в доклада си от 2024 г. "Вероятността бракониерите да поемат значителния риск и да правят големи разходи за разполагане на кърмаци, без да получават приходи от улов, е много ниска."
Попитахме Министерството на вътрешните работи за този парадокс и получихме официален отговор. По данни към 2025 г. от МВР вече твърдят, че има общо към 15 инцидента в периода 2019-2024 г., при които са заловени десетки риби, месо и хайвер например, през 2019 г. са регистрирани случаи с 2, 1 и 4 риби; през 2024 г. — случаи с 1-2 риби и 238 кг месо).
Дори и при новите данни обаче заловените бракониери и есетри в България са драстично по-малко от Румъния – в същата река.
„Разкриването на извършител на престъпление, съставомерно по чл. 238, ал. 2, т. 5 от НК е трудно доказуемо, както по отношение на извършителя, така и по отношение съпричастните лица, поради факта, че основният риболовен уред за извършване на престъплението „кърмак“ е невидим (разположен е в участъци от река Дунав, с воден стълб повече от 5 метра, на разстояние от 3-4 метра от дъното на реката).
За да има състав на престъпление е необходимо да имаме съвкупност от жертва и извършител. Законодателят не е предвидил за това деяние, опитът и приготовлението да бъдат наказуеми.”, уточняват от МВР.
Горещите точки
Не е тайна къде се случва бракониерството. WWF е идентифицирал ясни "горещи точки": в България това са областите Враца (особено около островите Козлодуй, Вардим и Белене), Велико Търново и Видин. В Румъния — окръг Тулча около делтата на Дунав. В Украйна — Одеска област.
Между 2016 г. и 2023 г. в трите държави са документирани общо 395 случая на незаконни дейности, свързани с есетри. Румъния води със 157 случая, следвана от България със 144 и Украйна с 94. Но както подчертават експертите, това е само "върхът на айсберга" — реалният брой е вероятно многократно по-висок.
Проблемът не е в липсата на закони. Уловът и търговията с диви есетри са напълно забранени във всички дунавски държави. Проблемът е в прилагането.
"Липсата на единно събиране и споделяне на данни между институциите пречи на цялостната картина и ефективния контрол", отбелязва докладът на WWF. Всяка институция работи отделно. Няма модерно оборудване — сонари за откриване на кърмаци, дронове за наблюдение. Малко случаи стигат до съд, а присъдите често са символични.
В Румъния само три от 82 докладвани случая между 2016 г. и 2020 г. са стигнали до съд, като присъдите са били предимно "забрана за риболов за една година". През юни 2024 г. румънското законодателство е изменено и вече предвижда лишаване от свобода от три до пет години за незаконен риболов на есетри.
В България има петгодишна забрана за риболов на есетри от 2021 г., която изтича в края на 2025 г. Министерството на околната среда и водите вече е инициирало нова забрана, която влиза в сила от 01.01.2026 г.
Но това не е обикновена забрана - не се разрешава "никакъв риболов", дори случайно уловени екземпляри "следва да се връщат незабавно във водата, независимо от състоянието, в което се намират". Не се дават изключения дори за научен риболов.
Екоминистерството предлага новата забрана да стане безсрочна - "чиято продължителност може да бъде обвързана с постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус" във всички дунавски държави. С други думи: докато есетрите не се възстановят навсякъде, забраната трябва да остане.
Корупцията
Слуховете за корупция циркулират във всички дунавски държави. Но понякога те стават повече от слухове.
През 2022 г. в Украйна служители на Държавната агенция по рибарство са били замесени в схема за подкупи, позволяваща незаконен риболов в река Дунав. Случаят е документиран от Държавното бюро за разследване, включително с арести за предполагаеми подкупи.
Корупционен скандал избухна на 19 юли 2025 г. и в България. Европейската прокуратура обяви мащабно разследване за корупция и изнудване в Дирекция "Морско дело и рибарство" към Министерството на земеделието и храните — институцията, отговорна за разпределението на европейските фондове в сектора.
Обвиненията са конкретни и тежки. През 2024 г. управител на фирма е бил притискан да даде подкуп, за да му бъде одобрено плащане от 230 088 евро по проект за рибовъдна ферма. Заплахата е била ясна: "Ако подкупът не бъде платен, средствата няма да бъдат отпуснати."
Разследва се и друг случай, при който същият служител е наредил на подчинените си да променят негативна оценка на проект за преработка на рибни продукти на стойност 746 397 евро. При трети проект — за иновативна система за филтриране на риба — разследва се завишаване на стойността от 436 697 евро на 1 375 000 евро, разлика от близо един милион евро.
"Изпирането" на черното злато
Българският черен хайвер е световна марка. Страната ни изнася над 20 тона годишно, като цената достига над 1700 евро за килограм. През 2023 г. само за американския пазар са изнесени 4759,26 кг хайвер. Известни български компании са утвърдили страната ни като конкурент на традиционни лидери като Франция и Италия.
Световният пазар на хайвер е оценен на над 490 милиона долара през 2023 г. с прогноза да достигне 786 милиона до 2030 г. България има силна позиция в този растящ сектор.
Но разследванията показват, че законният пазар на аквакултури се използва и за прикриване на незаконно уловена риба. Продукти, продадени като от аквакултури, се оказват от диви риби — процес, известен като "изпиране" на незаконни продукти. На много места в България зад надпис „Не влизай, частен имот” има водоеми, в които само собствениците знаят какво се отглежда.
В тази връзка има данни от германските власти за разследване на организирана престъпност, при което контрабанден руски черен хайвер е бил продаван като български черен хайвер от рибовъдни стопанства.
104
